България е изправена пред процедура по прекомерен дефицит от Европейската комисия - новината беше обявена от премиера Румен Радев, който вчера се завърна от посещение в Брюксел, където се видя и с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен.
Причината за очакваната процедура е официалният отчет на Евростат, според който страната е приключила предходната година с бюджетен дефицит от 3,5% от БВП на начислена основа при допустим максимум от 3%.
Освен това прогнозите на Европейската комисия за 2026 г. сочат още по-голямо превишение.
"По изчисления и реални данни към ЕК, дефицитът за миналата година е бил доста над 3%, а не както лъжеха, за да влезем в еврозоната, а тази година дефицитът ще бъде още по-голям. Тоест, балонът се спука", посочва Румен Радев. Той добавя, че това е тежкото наследство, което е резултат на безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж.
"Някои се учеха за финансисти на наш гръб, други правеха всевъзможни манипулации - декапитализираха държавните дружества, изсмукваха ликвидност от бизнеса, вземаха в аванс за година напред данъци, за да си нагласят Excel-ските таблици, а други надуха разходите с не дотам целесъобразни обществени поръчки", коментира Радев по време на днешното заседание на Министерския съвет, докато представяше новината.
Той обеща повече подробности на специален брифинг на Министерския съвет следващата седмица.
Какво обаче означава сегашната ситуация и какво можем да очакваме?
Процедурата при прекомерен дефицит е един от основните механизми на Европейския съюз за контрол върху публичните финанси на държавите членки.
Тя се задейства, когато дадена страна надхвърли допустимия бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) или държавният ѝ дълг премине границата от 60% от БВП, заложени в европейските договори и Пакта за стабилност и растеж.
Като част от процедурата държавните финанси, икономическите и бюджетните политики на държавите членки се поставят под специален мониторинг, тъй като те вече са въпрос на общ интерес за целия Европейски съюз.
Целта на процедурата е да предотврати излизането на ситуацията извън контрол, като принуди провинилата се държава да стабилизира харчовете си в определен срок.
"Процедурата по свръхдефицит не е просто административна мярка от Брюксел. Това е предупреждение, че държавата харчи повече, отколкото икономиката може устойчиво да понесе. Когато дефицитът се превърне в навик, дългът започва да расте бързо, а сметката винаги се плаща от хората - чрез данъци, инфлация, по-скъпо финансиране или по-малко публични услуги", коментира Макс Баклаян, основател на Tavex и финансов експерт.
По думите му България все още има сравнително ниска дългова тежест спрямо много държави в ЕС, но точно затова е важно да не пропуснем момента, в който тенденцията започва да се обръща.
Как се прилага процедурата по прекомерен дефицит?
Процедурата при прекомерен дефицит се задейства, когато Европейската комисия установи, че дадена държава е надхвърлила допустимия бюджетен дефицит от 3% от БВП или съществува сериозен риск това да се случи.
В такъв случай Комисията изготвя подробен анализ на състоянието на публичните финанси и преценява дали са налице основания за започване на процедурата.
Ако заключението е положително, Комисията предлага на Съвета на ЕС официално да установи наличието на прекомерен дефицит.
След това Съветът разглежда позицията на държавата, приема решение и отправя конкретни препоръки за намаляване на дефицита, включително количествени цели и срокове за изпълнение. Обикновено страната разполага с шест месеца, за да покаже реални действия.
Ако препоръките не бъдат изпълнени, могат да последват санкции. За държавите от еврозоната това означава глоби до 0,05% от БВП за предходната година, които могат да се налагат на всеки шест месеца до изпълнение на изискванията.
Какво означава това за България?
Влизането в процедура по прекомерен дефицит не означава автоматично наказание, но поставя държавата под значително по-строг финансов контрол.
Ефектите със сигурност ще са сериозни, като това категорично ще означава ограничаване на публичните разходи, за да може дефицитът да се върне ако не под допустимите 3%, то поне близо до тях.
Това може да означава замразяване на планирани увеличения на заплати в държавния сектор, съкращаване на текущи разходи и забавяне на големи инфраструктурни проекти.
Възможна последица е и налагането на по-строга данъчна политика - както засилен контрол върху събираемостта, така и отпадане на останали временни данъчни облекчения. Евентуално може да се говори и за повишаване на данъци или други налози.
Налагането на мониторинг върху страната ще означава, че Министерството на финансите периодично ще трябва да отчита изпълнението на поставените цели и предприетите мерки.
Четвъртата последица е свързана с финансовите пазари. Попадането в процедура по прекомерен дефицит може да бъде възприето като сигнал за влошена бюджетна дисциплина, което да доведе до по-високи лихви по бъдещи държавни заеми и по-скъпо обслужване на дълга.
Влизането ни в еврозоната ли е причина за тази ситуация (както намеква Румен Радев)?
Краткият отговор на този въпрос е "не". Според икономиста и финансист д-р Юлиан Войнов "мантрата за фалшифициране на статистиката е хубава политическа дъвка, но тя няма нищо общо с действителността".
В публикация на профила си във Facebook Войнов изтъква, че "България беше приета в еврозоната на 8 юли 2025 г. и за всеки непредубеден човек би следвало да е ясно, че няма как годишните данни за 2025, които излизат март 2026 да са база за оценка на готовността на държавата да приеме еврото".
Той е категоричен, че бюджетният дефицит за 2024 г., който има значение за оценката, е бил напълно в рамките на Маастрихските критерии от 3%.
По-важното обаче е какво следва оттук нататък. Според Войнов можем да очакваме три неща да се случат:
- Засилен мониторинг: Европейският съюз ще следи изключително строго как България харчи парите си.
- План за съкращения: Правителството ще бъде принудено да подготви план с мерки за свиване на разходите. Това може да доведе до замразяване или намаляване на публични инвестиции и социални плащания.
- Финансови санкции: Ако държавата не изпълни предписанията за намаляване на дефицита в определените срокове, ЕК има право да наложи сериозни глоби.
"Категорично трябва да се каже, че ако правителството не вземе присърце мерките за намаляване на бюджетния дефицит, а реши да прилага палиативни решения, за да отговори на заявените предизборни намерения, каквито признаци вече има, България наистина може да пострада чисто финансово, но това ще бъде изцяло вследствие на решенията на настоящото правителство, а не на предишните такива. Така че е добре да се постъпва финансово отговорно и политически зряло, за да не носи целият български народ бремето от решенията на управляващото мнозинство", коментира още той.
Ситуацията на България не е изключение
Процедурата по прекомерен дефицит далеч не е нещо необичайно в Европейския съюз. След отпадането на временните облекчения, въведени по време на пандемията от COVID-19, множество държави вече бяха поставени под наблюдение заради превишени бюджетни дефицити.
Сред тях са Франция, Италия, Белгия, Полша, Унгария, Малта, Словакия, Финландия и Австрия.
Франция например влезе в процедура след дефицит от 5,5% от БВП през 2023 г., а Италия - при дефицит от 7,4%. Унгария достигна 6,7%, Полша - 5,1%, Белгия - 4,4%, а Малта и Словакия - по 4,9%.
Особено показателен е случаят на Румъния, която е под процедура по прекомерен дефицит още от април 2020 г. През юни 2025 г. Съветът на ЕС официално констатира, че Букурещ не е предприел достатъчно ефективни мерки за намаляване на дефицита, поради което процедурата остана в сила. В момента Румъния трябва да сведе дефицита си под допустимите нива до 2030 г.
Какво следва оттук нататък?
След официалното откриване на процедурата България ще трябва да представи убедителен план за връщане на дефицита под прага от 3% от БВП.
Преди да се стигне до този момент обаче, кабинетът и финансовият министър Гълъб Донев имат друга важна задача - да представят бюджетната рамка до края на 2026 г., тъй като страната ни все още се управлява по удължения бюджет за 2025 г.
Бюджет 2026 ще е своеобразен знак към Европа, че новото правителство приема сериозно ситуацията и ще вземе мерки за излизане от нея. Поне това са очакванията.
Тепърва обаче ще видим какво ще означава на практика това - дали ще има сериозно орязване и връщане на "постната пица" (препратка към времената на бившия финансов министър Симеон Дянков), или просто стягане на финансите с повече дисциплина и не толкова осезаеми ефекти.
Самото влизане в процедурата не означава непосредствена финансова криза, но е ясен сигнал, че периодът на по-свободна бюджетна политика приключва и че през следващите години България ще бъде подложена на значително по-строг европейски финансов контрол.
