Лятната футболна суша е време за мечти. Време за съставяне на дрийм тимове. Време за вдъхновение.
В българския футбол обаче не служат за вдъхновение нито загубите на отборите в евротурнирите, нито подновяването на клетата, осиротяла „А" група. Едничък инспиратор се оказва родният футболен Джизъс, който реши да напомни за себе си по най-безапелационен начин.
И който няма как да не ни вдъхнови да изградим около него идеален отбор на българските футболисти, небелязани от печата на мъдростта.
Това са царете на „Пак казвам" и „Страдахме от липса на малшанс", които освен с публичното си говорене, се отличават и с култови постъпки през житейския си път, от които и самият Марио Балотели би потънал в земята от срам.
Е, избор на такива не липсва. Хубавото е, че за почти всички тях можем да кажем, че безспорно притежават футболен талант - кой повече, кой не толкова много.
Стараем се да ограничим избора до все още действащи футболисти и да поставим отбора във възможно най-завършената и балансирана схема във футбола: 4-4-3.
За жалост, тя съществува единствено в ума на треньор номер 1 на миналия век.
А за изчерпателност въобще не смеем да претендираме и предварително се извиняваме за героите, които сме забравили.
Божинов е типичен пример за упадъка на потенциален талант. Докато беше в Италия, имаше надежди, но тук чалгата не прощава, предвид традиционните топли връзки между футболисти и чалгаджийки.
Браво!!! Страхотен пдобор!!
Много идиоти и никакъв футбол... Това е положението.
Идеална единадесеторка. Може да се добавят Коста Янев и Александър Томов за президент.