На 8 януари (или на 21 януари по стар стил) в българския традиционен календар се отбелязва празника Бабинден в чест на бабата акушерка. Макар и с езически корени, празникът е свързан със семейните обичаи и почитането на онези, които израждат новия живот.
В миналото "знаещи" баби са помагали на младите жени по селата да родят успешно, а празникът и всички ритуали, свързани с него, са насочени към това да се благодари на тези жени, които са "бабували" на родилките.
Празникът идва от далечните праславянски времена, но се е запазил през поколенията и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува като почит към по-възрастните жени в семейството, като се подаряват подаръци на бабите, а често и от бабите на внуците.
Според традициите още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят".
Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива ѝ вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите - да са плодовити и лесно да раждат.
Бабата закичва невестата и с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!".
След поливането жените даряват бабата с ризи, чорапи, платно, които премятат на дясното й рамо. От своя страна, бабата връзва на дясната ръчичка на децата, които е отродила ("хванала") червен и бял конец със сребърна монета и също им дава подаръци. После измива лицето на детето, тъй като се вярва, че на Бабинден водата, минала през бабините ръце, притежава пречистваща сила.
В някои райони обичаят е майките да водят на Бабинден децата си при бабата, докато навършат три годинки, за да ги благослови.
След покръстването Бабинден се запазва, като придобива и някои църковни мотиви. Често още след самото раждане бабата носи в църквата менче с вода, което да бъде благословено от свещеник, а жената получава благословия.
После тя връща "молитвената вода" при родилката, която си мие лицето и сипва по малко в коритото на детето при всяко къпане чак до 40-ия му ден - периодът за пречистване след раждането.
Празникът има и задължителната част на празнично угощение в дома на бабата-акушерка. Всяка млада родилка с дете до три години носи прясна погача, баница, варена или печена кокошка и бъклица с ракия или вино. Целува ръка на "бабата" и й подава подноса с храната. Дъщерите и снахите подреждат дълга и богата трапеза, около която сядат всички присъстващи, където започва празненство.
От 1951 година 21 януари е обявен за Ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите.
