На 25 декември празнуваме един от двата най-големи празника в християнството - Рождество Христово. Празникът чества появата на Земята на Спасителя на човечеството - синът Божи Иисус Христос.
Според Евангелията Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея. В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.
Витлеемските пастири били и първите хора, които се поклонили на Исус. Младенецът Исус е почетен и от трима източни царе, доведени във Витлеем от изгрялата над мястото на събитието звезда.
С Рождеството си Христос донася частица от светостта на небесния мир. С неговото идване на земята се отбелязва началото на новата ера.
Освен религиозен празник, Коледа е икономически най-значимият празник в годината в голяма част от света.
Празникът е свързан и с традицията за размяна на подаръци в семейството, както и с образа на добрия старец - Дядо Коледа, който с шейната си, теглена от елени, обикаля света и раздава подаръци на послушните деца.
Културното влияние на празника е огромно, като Коледа е вдъхновение за много филми, сериали, книги, песни, цели музикални албуми и т.н.
Вярата, че празника събужда доброто в душите на хората се превръща във водещ фактор за множество благотворителни кампании и доброволчески инициативи.
В българските народните традици празникът се посреща с обичая коледуване.
В него участват само мъже - ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже, които се наричат коледари, коладници, коледаре, коледници.
Още на Игнажден коледарите си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека.
В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците.
Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят "шарени тояги". Времето за коледуване е строго определено от традицията - от полунощ до изгрев-слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджоли, вампири, таласъми и други свръхестествени същества. Коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.
Коледарите се събират отново на 26 декември, за да разпределят краваите помежду си. Всеки взема кравая на своята любима.
Ако някоя мома е харесвана от повече ергени, нейният кравай се разиграва на търг. Печели онзи, който даде най-много пари. Останалите събрани продукти се разпродават и средствата се предоставят на църквата или на училището.
Според народните вярвания, ако ти писне ухото на Коледа, означава, че ангел небесен е минал край теб. Затова трябва да се прекръстиш три пъти и каквото си намислиш, ще се сбъдне.
На Рождество Христово свършват постите и обядът е блажен и много богат. На него задължително се поднася баница с най-различни плънки - месо, зеле, гъби, праз, тиква и др. Основните ястия през този и следващите са приготвени от свинско месо. Трапезата не се вдига цял ден.
Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година.
Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата. На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат добър плод.
Имен ден празнуват българите с имената: Божидар, Божидара, Христо, Християн, Християна, Христин, Христа, Христинка, Христина, Христалина, Христиана, Христиан, Кристиян, Кристиан, Кристинка, Криста, Кристалина, Кристин, Кръстин, Кръстина, Кристина, Кристиана, Кристияна, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радослава, Радослав, Емил, Емануил, Емануила, Емануела, Мануела, Мануел, Мануила, Мануил, Младен, Младенка, Миладин, Миладинка, Миладина.
От екипа на Webcafe Ви желаем Весели празници! Мир, топлина и щастие!
