На 15 август православната църква чества един от най-големите християнски празници - Успение на Пресвета Богородица или Голяма Богородица.
Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива в Божието царство при своя син Исус.
Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване, оттук и думата "успение" - заспиване.
Три дни преди смъртта архангел Гавриил съобщава на Дева Мария, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с Него. Последното ѝ желание е да види светите апостоли заедно.
По чуден начин те се пренасят пред вратите на дома ѝ в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос слиза от небесата за душата на Света Богородица.
Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица, когато се чества рожденият ден на Христовата майка. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за покой на починалите.
Традиционните ястия на трапезата са прясна питка, пилешка каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Ядат се и диня и грозде.
Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, кърпи и пари.
В този ден празнуват всички, които носят имената Мария, Мариан, Мариана, Мариян, Марияна и др
Имен ден имат над 179 000 българи. Мария е най-разпространеното женско име у нас и така се казват над 100 хиляди българки.
