На 29 юни православната църква почита паметта на великите апостоли Петър и Павел - ученици на Христос.
Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията.
Петър е беден рибар от град Витсаида край Галилейското езеро и е сред първите ученици на Христос и един от преданите му последователи.
Спасителят го нарекъл "Кифа" (на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Той бил един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и друг от учениците вървели след него.
Според християнската символика Петър бил камъкът, върху който Исус ще изгради църквата си. След възкресението си той се явил най-напред пред любимия ученик.
Св. Петър е един от най-почитаните светци и в римокатолическото християнство. Той е смятан за първия папа, а всички следващи - за негови наследници. Най-величественият католически храм - базиликата Свети Петър носи неговото име.
Павел първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо.
От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67-ма година заедно със сподвижника му Петър са разпънати на кръст от император Нерон в Рим.
В народния календар Петровден се предшества от Петровите заговезни, които започват с първата седмица след Петдесетница. В този ден завършва постът и се приготвя младо петровско пиле. Празникът съвпада с времето на жътвата и на него се работи - обикновено през първата половина на деня.
Според поверието празненствата са за предпазване от пожари, гръмотевици и градушки.
