Чл. 133, ал.5 от Изборния кодекс, според която не се допуска предизборна агитация 24 часа преди изборния ден и в изборния ден е спорен - що се отнася до свободата на словото.
Ако например някой кандидат-президент или кемт със слаби ангели се изнерви или напие (или пък не си е пил успокоителните) и ти шибне шамар, значи ли, че това трябва да бъде отразено, без да се споменава името му, защото ще е косвена агитация за опонените му. И обратното - ако той спаси удавник, дори и това да е старателна PR сценка, пак ли трябва да не го идентифицираме.
Ясно е, че в последните часове преди вота всяка геройска проява е рекламен трик. Дори това, че по обед набързо оправиха една жестока дупка на улицата пред блока ми не ме топли, защото вече съм пукал гума в нея - преди няколко месеца. А някои медии например информираха как кандидат за кмет на Ихтиман е пострадал след опит да разтърве биещи се мъже.
Кой е той, от коя партия е издигнат, вероятно щеше да бъде съобщено от съвестните медии само ако беше фатално пострадал. Добре, че не е. Други обаче му посочиха партийната принадлежност.
Но трогва ли се масата избиратели от проявите на доблест? Дай им нещо гадничко за опонента ти, за да им блеснеш в очите.
Ако чл. 133, ал.5 от Изборния кодекс не се спазваше с цел позитивни послания, пренебрегването му щеше много да дразни. И все пак нямаше толкова да напомня за посттоталитарните похвати на цялата ни политическа "класа". А часове преди началото на изборите логиката на родната предизборна кампания потече от страниците на един таблоид. Заради него председателят на инициативния комитет, издигнал един от кандидат-президентите, е сезирал Централната избирателна комисия за грубо нарушаване на избирателното законодателство.
Като нарушител е посочена "Ню Медиа Груп" АД, допуснала в национален всекидневник да бъдат публикувани "неверни и клеветнически твърдения". Според съобщението повод за жалбата до ЦИК са две статии в днешния брой на вестник "Всеки ден", в които се съдържа "поредната лъжа срещу личността и семейството" на кандидата.
От щаба на кандидата смятат, че нарушението от страна на медийната групировка не е случайно и посочват, че "статията е подписана с псевдоним на активен деятел на БКП от 50-те години на миналия век - Никола Траянов", а такова име не фигурира в редакционното каре на вестника. (В закона, регламентиращ вота, има забрана за публикуването на анонимни материали, свързани с предизборната кампания.)
В случая наистина не е важно кой е наклеветеният кандидат и кой от опонентите му е "остойностил" дързостта на таблоида да пусне компромат в деня за размисъл. А ще бъде ли санкциониран той. И колко овълчено изглежда лицето на цялата ни политическа система. И още нещо много важно - да избереш да компрометираш някого чрез високотиражиран таблоид, значи наистина разчиташ на избиратели с нисък морал и никаква аналитичност.
Колкото до тяхното емоционално възприемане на таблоида за източник на свободно слово (плямпане), всеки такъв го убива, защото най-малкото "липсват отговорите на "как" и "защо" и има дефицит на анализ" (по Тотка Монова).
По време на предизборната кампания се появиха редица коментари затова как медиите са предали избирателите, публикувайки PR съобщения - без те да се маркират като платени. "Капитал" писа, че честните медии са изключително важни за това държавата да работи правилно. Въпросът е обаче има ли пазар, потребители на честни медии?
Публикуваният днес компромат ясно показва какво политиците смятат за избирателите си - манипулируема сган, която гласува с яд, а не с разум.
Такива ли сме?
