Казват, че нямало грешни въпроси. Но има. Достатъчно е да прочетете отговорите на Комисия "Антикорупция" по казусите, свързани с апартаментите на властта, и ще разберете, че има нещо твърде сбъркано в матрицата.
"Апартаментгейт" беше серията от разкрития за министри, депутати, магистрати и служители от втория ешелон на властта, които са купували луксозни жилища на едро от един и същи продавач. Един - на изкоп, друг - на честна дума, трети - за децата, четвърти - за черни дни. Всички - на преференциални цени.
Напълно разбираемо, публиката не изпита особена съпричастност към щастието на скъпите новодомци. Още преди КПКОНПИ да се самосезира, общественото мнение вече знаеше верния отговор.
Верния отговор го знаеха и хората с ВИП-асансьорите, тризонетите и частните сауни по покривите, затова повечето не дочакаха резултата от проверките и подадоха оставки.
Изборният резултат на ГЕРБ потвърди предчувствието за сериозна репутационна криза на партийния елит, но никой не попита къде е скрит системният дефект.
На грешни въпроси - грешни отговори.
Има ли конфликт на интереси, когато държавник или бюрократ се радва на привилегировани условия при сделка с частно дружество без видима причинно-следствена връзка? По закон - няма. Но това не обяснява фактите на действителността.
Трудно ще докажете, че зам.-министър на спорта разполага с управленски лостове, за да облагодетелства строител на жилищни сгради, дори да бъде помолен да му направи услуга. Още по-трудно ще докажете, че индивидуален член на парламентарна група с 94 представители е осребрил личния си апартамент, докато е гласувал абстрактна промяна в общоприложим закон. Фактът, че двамата овластени фактори са свързани по кумова линия и че пазаруват многостайни апартаменти едновременно с още десетина партийни другари, може да е невинно съвпадение. Но може и да не е.
КПКОНПИ търси буквални доказателства, които да уличат Лицето Х в престъпление. Приема, че законовите права и отговорности на политиците и чиновниците са изчерпателни и перфектно трасирани, така че всяко движение извън коловоза да остави дълбоки корупционни следи.
Но какво се случва, ако институционалните права и задълженията са подредени така, че да допускат произвол?
Какво се случва, ако предполагаемото корупционно благо е последица от двусмислено, противоречиво и непредсказуемо законодателство?
В случая с "Артекс" - централният спорен казус е строителното разрешение за небостъргача "Златен век", чието подновяване или прекратяване е оставено без решение в продължение на месеци, почти година. Този период на мълчание от институциите (подложени на силен публичен натиск да не допускат ново свръхвисоко строителство в София) съвпада с началото на имотните покупки на властта. Може и да е случайно, може и да не е.
Няма съмнение обаче, че когато интереси с непропорционални сили влизат в остър конфликт, стимулът към извънсистемни решения е много висок. Един скъпоструващ проект се оказва пред още по-скъп провал заради промяна в правилата на играта. И до днес Столична община, МРРБ, граждански организации и прокурори спорят помежду си за законността на недовършената сграда, за чието бъдеще никой не желае да поеме отговорност.
Има ли корупция, ако Комисията за борба с корупцията не я вижда? На теория, отговорът е оставен на преценката на мнозинството в петчленната КПКОНПИ. Само че "първият сред равни" в комисията Пламен Георгиев е в безсрочен отпуск заради собствените си проблеми с имотните си придобивки. Неговият заместник, който се е произнесъл по всички казуси с "Апартаментгейт", също беше уличен по сигнал за недекларирано имущество.
Оказа се, че официалните инструкции на тяхната комисия са освободили не само тях, а всички задължени лица от отговорността да декларират своите мазета, тавани, тераси, покривни площадки и други "общи" части.
Не се отчита дали тези части се ползват "общо" от всички кооператори, или са усвоени от един-единствен собственик като двойна надстройка над скромната едноетажна база, което обезсмисля публичността на имуществените декларации.
Не се отчита като проблем това, че инвеститори, купувачи, брокери и нотариуси редовно отчитат сделки на нереални цени, за да спестят дължимия данък. Не се отчита, че системата на данъчно облагане съдържа огромен стимул за "посивяване" на строителния бизнес.
Толкова за ясните, предсказуеми и изчерпателни правила, чиито отклонения уж трябва да говорят сами за себе си.
Справедливост може да се раздава само със системни, легитимни и общовалидни методи, в противен случай тя би била плод на произвол. В безредието всеки може да бъде едновременно екзекутор и екзекутиран, безнаказан виновник и изкупителна жертва на колективното разочарование от липсата на правила.
Резултатът от проверките по "Апартаментгейт" обаче не дава никакъв повод за надежда, че ще се стигне до базова промяна. Показателно е, че процедурата за проверка продължи по-малко от 3 месеца, а решенията се появиха накуп в регистъра на КПКОНПИ, без никой да застане с лицето и авторитета си, за да ги защити.
Няма как да има вярно решение, когато цялото условие е сбъркано. Няма и особена полза от институции, които отказват да регистрират корупционните дефекти дори когато те бъркат в собствените им очи.
