Полицаят Константин Иванов, който издаде МВР, че взима дарения дори от заподозрени и разследвани и е много благосклонно към спонсорите си, е принуден от колеги и началници да напусне работата си. Както се казва - няма ненаказано добро.
Този кафкиански сюжет, в който добрият страда заради доблестта си, а лошите не се засрамят, а стават още по-лоши, зли и отмъстителни, не е нещо ново по нашите земи. Помните и „Да обичаш на инат", в който героят на Велко Кънев бе тормозен и накрая пребит, защото развали хубавата далаверка на колегите си - една много точна снимка на народопсихологията. Няма по-опасно нещо в България от това да развалиш нечия далаверка.
Полицията не се радва на висок рейтинг сред обществото. Не успява да събере доказателства и да вкара престъпниците в затвора. Понякога побийва повече от позволеното. На служителите й се носи лоша слава, че работят за личния подкуп повече, отколкото за общественото благо, че покровителстват мошеници и бандити от всякакъв калибър.
Пиарските опити да се изчисти имиджа й са много куци. Договор със Съюза на писателите да прославят честния и героичен полицай при Румен Петков. Веселин Маринов и неговия смешен химн. Поръчани дописки по вестниците от типа „Полицай отказа подкуп от 20 лева." Миловидни семейни снимки на министъра с трите му дъщери. Главният секретар по кимоно в миг на маваси-гери...
А през цялото време са си имали в редиците готов плакат за доброто име на полицията. Трябваше да вземат Константин Иванов, да го снимат, да запишат думите му за това, че полицията трябва да служи на обществото, а не на собствения си интерес.
Полицаите в България нямат много мотивация да работят добре. Понякога се чудя какво изобщо ги държи в системата. Малки заплати, липса на всякакво оборудване за сложни криминални експертизи, дори бензин нямат за патрулките. А в същото време всеки престъпник може да ги пречука или за по-удобно да ги купи. Хората ги мразят, защото са подкупни, нямат им доверие, а много често заради глупостите на министъра и откровено им се присмиват.
И насред всичката тази мизерия се намира човек като Константин Иванов. Той говори за дълг към обществото, за опълчване срещу страха и репресиите, за спиране на покровителството на бандити от страна на държавна институция, за това какво е да се изправиш срещу цялата държавна машина. Сигурно има и други като него. Къде са? Искам да ги видя.
През 2001 след терористичните нападения над Световния търговски център обикновените пожарникари станаха героите на американците. Не кметът Джулиани, нито шефът на полицията. А обикновените пожарникари, които рискуваха живота си, за да спасят колкото могат повече хора.
Ако МВР иска добър пиар, вместо непрекъснато да ми показва началниците си, които ми говорят заучени фрази, да ми даде да видя тези обикновени полицаи, които всъщност воюват с престъпността. А не да ги гони от редиците си заради доблестта им.
