"Ние сме във война", "варварство", "тероризъм", реакциите на френските политици тази сутрин сякаш са писани от един автор, толкова голяма е приликата. Всички те пропускат причините за зачестилите атентати, сочейки неизменно новият враг номер едно - "Ислямска държава", който успешно замени Ал Кайда. Еднакви са и предлаганите решения - повече полиция на терен, подобряване на разузнаването, повече пари за службите, повече ефикасност от специалните части.
Всичко това в огромната си част е вярно. Но да изречеш публично само устройващата те част от истината си е вид лъжа, която абсолютно всички практикуват в зависимост от интересите си.
Да, в борбата с тероризма службите не само във Франция, но и в света, без изключение, винаги са крачка назад.
След като терористи поставят бомба в куфар на полет 182 на Air India започват внимателни проверки на пътниците в транзит и техните багажи. Когато на 21 декември 1988 терористи взривяват над Локърби полет 103 на ПанАм, никой не предполага, че терористи могат да използват непридружения багаж, за да взривяват самолети. Никой не очакваше и случилото се на 11 септември 2001 и дотогава вратата на пилотската кабина не се заключваше и дори стоеше отворена по време на полет. До атентатите в Лондон и Мадрид никой не очакваше взривове в метрото, изненада бяха и атаките срещу летищата в Брюксел и Истанбул, нападението срещу "Шарли Ебдо", заложническата драма в Батаклан, стрелбата в Орландо.
След всеки случай службите казват, че нападателят им е бил известен, но не са имали достатъчно основания, за да го арестуват. И това няма да се промени нито с повече пари, нито с повече подслушване и следене, нито с повече полиция, жандармерия или специални части на терен.
Защото точно дейността на полицията е виновна в огромна степен за огромната пропаст между цели социални групи, квартали и гета и обществото. Както и самото общество: интеграцията не става нито с "любов към различните", нито с безцелно изливане на пари, нито с полицейски репресии.
Изсипването на два камиона специални части в гетото не разрешава нито един негов проблем. По-вероятно е да създаде нови.
Ако се вгледаме в историята на последните атентатори ще видим много общи неща, но това не са нито религията, нито радикализирането им. И двете са следствие от чувството на пълно откъсване от обществото. Защото макар и под прикритието на фалшива политкоректност, дискриминацията на всякакъв принцип продължава да съществува почти навсякъде. А тя ражда само бедност и мизерия, които са подходяща почва за тероризма.
Проблемът на Франция и Европа не е "Ислямска държава", проблем са големите групи от хора, изолирани или самоизолирали се от останалите и от действителността.
Как например да си обясним факта, че братът на единия от брюкселските атентатори е белгийски национал по джудо и надежда за олимпийски медал? Война с ясен враг се води лесно и ако този враг бе "Ислямска държава", останалата част от света вече щеше да се е справила с този проблем. Врагът обаче е неясен, коварен и стаен като тиктакаща бомба, която не можем да открием и обезвредим. Този враг е готов да служи на "Ислямска държава" за пари или за отмъщение и никак не й струва скъпо.
Десетилетия явна и скрита дискриминация водят до липса на работа и образование, които носят със себе си мизерия и престъпност, а оттам до джихадизма има само една крачка. Ако откакто се помниш, са ти показвали, че животът ти не струва нищо само защото се казваш Ахмед, куфарче с пари, за да се взривиш, те кара да се чувстваш специален и ти предоставя възможност да си отмъстиш.
Когато на 18 попаднеш в затвора за откраднат хляб, докато половината кандидати за президент са с условни присъди за пране на пари и търговия с влияние, невинаги попадаш на хора и ставаш човек. По-вероятно е да попаднеш на някой, който да стане твой покровител, после спасител от мизерията и някъде преди Корана идва и "Аллах Акбар".
А след "Аллах Акбар" следва ново настройване на обществото срещу същите неинтегрирани групи, нови гета и като в омагьосан кръг продължаваме напред до следващия атентат. Той няма да е с камион, така че новите мерки за контрол над камионите ще бъдат напълно излишни.
За едно политиците са прави: обществото ни е във война. Със самото себе си и те са активни участници в тази война. Като Марин льо Пен, която води кампания срещу новите имигранти сред ненапълно интегрираните стари имигранти. Защото по-лесно се насажда страх от чужденци сред отскорошни французи, още неотърсили се от страха да бъдат експулсирани по всяко време. А гласоподавателите на Националния фронт още от "знаменития успех" на Жан-Мари льо Пен на президентските избори през 2002 нарастват на две места:
1. В селата, в които няма чужденци, престъпления и безработица, защото се страхуват от чужденците, престъпността и безработицата, които виждат по телевизията;
2. Сред имигрантите второ и трето поколение, които вече са френски граждани (от италианските квартали на Марсилия, Тулон и Ница до арабските гета).
Междувременно лявото и дясното се състезават по неадекватност, "засаждайки" нови и нови държавни служители там, където и дървета не никнат.
А ако се чудите, дали атентатът ще повлияе на резултата от предстоящите президентски избори във Франция, отговорът е: не. Или по-точно - толкова, колкото парижките атентати оказаха влияние на местните избори седмица по-късно. Френското общество е устроено така, че Националният фронт може и да води след първия тур в почти цялата страна, но няма никакъв шанс да спечели след втория. Това засега е добра новина. Колкото до популярността на президента Оланд, която и без това никога не е била голяма, то тя няма да пострада особено. Което едва ли има значение.
Всички ние рано или късно ще спечелим войната, която водим със себе си, но едва ли ще можем да наречем това победа.
