Жив е той, жив е! Там на "Дондуков"
Потънал в ласки, лежи и пъшка,
премиер с дълбока на сърце радост,
премиер за целувки и в сила мъжка.
На една страна захвърлил мускул,
на друга - дума на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат сганта червена.
Лежи юнакът, а на небето
криза неспряла сърдито пече;
безработни пеят нейде в полето,
и бюджетът още по-силно тече!
Криза е сега... Пейте, репортерки,
тез светли песни! Грей и ти, Брюксел,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя премиер... Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за пиар,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
Денем му сянка пази двуглава орлица
социолог му кротко раната ближе;
над него Доган, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер - месец изгрее,
пари обсипят бизнес небесен;
ГЕРБ зашуми, Цецо повее, -
България пее борисова песен!
И репортерки в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, -
тихо нагазят трева зелена
и при Бойко дойдат та седнат.
Една му гали гърди с микрофона,
друга му прасне баданарка словесна,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!
"Кажи ми, сестро, де е Първанов?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи мандата, -
аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, -
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духа на електората.
Но съмна вече! И на „Дондуков"
юнакът лежи, пиар му тече, -
редколегии му ближат лютата рана,
и кризата пак се пече ли - пече!
