Традиционно в края на октомври се появяват призиви да не честваме Хелоуин - този католическо-капиталистически маскарад, това пиршество на Лукавия, защото, видиш ли, американците не си слагали мартеници.
Да заклеймяваш празници е акт, който издава не само комплекси, но и неспособност да видиш положителната страна на нещата - да се зарадваш, да (не)празнуваш, без да изискваш същото от другите.
Да сте се замисляли случайно защо децата, а и не само, предпочитат да се маскират (което си е забавно, откъдето и да го погледнеш), вместо да хамкат или да тричат кучета? Защо ли да демонстрираме любовта си на Св. Валентин, да се напием като казаци на Св. Патрик и да се маскираме като вещици на Хелоуин е за предпочитане пред изконни български обичаи като въртележка от куче на въже, обесване на варено яйце или кумичене над Перловската река, например?
Българските традиции и обичаи са непопулярни, защото ние самите не ги съхраняваме като такива, а и защото голяма част от тях са неадекватни за времето, в което живеем. Но за това не са виновни Вси Светии, нито Свети Валентин. Нито пък празнуването на Хелоуин ни прави родоотстъпници.
Когато за патриоти минават бели бродници, които се появяват на коне на връх Вола и пишман националисти със съмнително психическо здраве, някак по-добре да си мумия или вещица, отколкото един от тях.
Че мнозина бъркат Вси Светии с парад на суетата а ла червените фенери в Амстердам, е проблем, за който също, уви, не можем да виним гадните капиталисти. Ние тоя парад си го имаме и в края на май, но му казваме "бал", защото така е по-християнско.
В държава със завиден брой тикви на глава от населението, няма лошо да направим фенер от някоя и друга от тях. Хем да прогоним злите сили, хем да им видим очите.
Сигурно и американците щяха да си вързват мартеници, ако някой им ги беше показал като нещо забавно и cool.
П.П. Напомняме на Българската православна църква, че часовникът тиктака и й остава по-малко от денонощие време, за да излезе с мощно слово, да ни напомни да бъдем миряни за пример и да не се поддаваме на изкушението да избодем очите на тиквите, когато можем да спретнем богоугодна баница с тях.
