"Не можаха ли да го намерят, не можа ли да каже баткото, че съжалява" - тези думи на 6-годишното момиче, блъснато от Кристиян, изразяват мислите на много хора тези дни. 16-годишният Кристиян взима ключовете от колата на баща си и тръгва по острите завои, които криволичат сред родопските скали. Вероятно не го прави за първи път.
Но нещастията се случват, когато човек най-малко ги очаква. Зад един завой налита на група туристи, които спокойно си вървят. Трима възрастни и две деца. Удря ги силно, те не си спомнят дори какво точно се е случило. Една грешка, една проява на келешлък се оказват повратна точка в живота на 16-годишния младеж и неговото семейство. Цената, която плати момчето е твърде висока - тази на собствения му млад живот.
Какво се е случвало след катастрофата в душата на Кристиян, можем само да гадаем. Сигурно е бил уплашен, объркан, не е знаел как да постъпи, чувствал е, че е направил нещо ужасно и че няма как да върне времето назад. Тези, които го познават, описват момчето като отговорно дете, което не е могло да понесе мисълта, че е убило пешеходците. Решението е взел бързо, според аутопсията е загинал малко след като изчезва.
Кристиян така и не разбра истината, че не е извършил нищо фатално, че блъснатите хора са живи и ще оздравеят, а всяко нещо на този свят се оправя. Освен смъртта, която вероятно сам избра - само от нея връщане назад няма.
Хората, които Кристиян блъсна, намериха сили да му простят. Нищо че лежат в болница със счупвания, комоцио и други травми. Затова пък с нищо несъпричастните към случая, потребители от социалните мрежи, нямаха милост нито към момчето, нито към неговите близки. Седнали удобно зад компютрите, те се превърнаха във върховни съдии, които са напълно наясно, че този "престъпник си го получи, а виновни за всичко са родителите му, които не са го възпитали добре". Много е лесно да учиш на морал почернените майка и баща.
Интересно как в общество, където агресията и простотията се ширят безнаказано, хората са непримирими към грешките на едно 16-годишно момче. И как се чувстват сега, когато това дете вече няма да може да стори зло на никого. Сякаш отчаяната нужда от липса на справедливост на всички нива в държавата ни прави безкомпромисни към съдбата на Кристиян и родителите му.
Но на този свят никой не е застрахован от нещастия. Много 16-годишни момчета карат без книжка и без знанието на родителите си. Много деца от добри семейства опитват наркотици. Много деца правят неща, за които родителите им не подозират. Също като вас, когато сте били на 16.
Колкото и да ни се иска да посочим някого с пръст и да намерим изкупителна жертва, в историята с Кристиян не всичко е черно и бяло. Също както в много други истории.
Момчето също така едва ли е скочило от скалата заради полицията, или защото е бил уплашено от журналистите, каквито спекулации също се появиха.
Защо си отиде без време Кристиян знае само той и Господ Бог. А иначе, аман от Фейсбук справедливост. Общество, което не може да прости и да осъди деянието, а не човека, е обречено да живее в омраза. Омраза, която не води наникъде.
