Бойко Бащицата пак е спасител. Спаси едновременно и пенсионната реформа, и социалния мир. Дянков ту вдигаше проценти на социалната осигуровка, ту я намаляваше с малко, ту вземаше 2011 г. за старт на скока на стажа за пенсия, ту 2014 г. Ту синдикатите напускаха Тристранката, ту работодателите.
Накрая всички чакаха добрия цар да отсъди справедливо и след като той си каза мъдрата дума - всички доволстват. Синдикатите вече безропотно приемат 2012 г. като начало за постепенното увеличение на изискуемия трудов стаж за пенсия. Работодателите вече са преглътнали (частичната) национализация на професионалните пенсионни фондове, защото тя ще е само частична и големите пари им остават "да се въртят".
Какво пречеше всички сръдни, кандърми и уйдурми да завършат с постигнатия в понеделник консенсус в рамките на самата Тристранка - нали на този съвет това му е институционално вменената функция? Пречеше политическият манталитет "Борисов" - всички социални конфликти и експертни разногласия трябва да се изнасят извън премиерските териториални води, защото той не е страна по нищо, а истина от последна инстанция, която не бива да получава пасиви и от която трябва всички да са доволни.
Ако всичко завършва добре и ако това е начинът да се върши изобщо работа - какъв е проблемът всички да чешат премиерското его до пълната му насита. Защото все пак нали най-важен е резултатът. А в случая той наистина е добър.
Първо, защото се запазва избраният преди 10 години тристълбов пенсионен модел, въпреки все по-гръмогласните революционни идеи на ултралиберални икономисти за пълната му отмяна и тоталното зачеркване на солидарния принцип. България не може да си позволи всеки - когато му скимне - да прави коренно различни схеми на пенсиониране, защото хоризонтът на действие е цели поколения и трябва веднъж избран, един модел да се реформира според конюнктурата, а не да сменя радикално през няколко години схемата, защото никой няма да има доверие в нея. Нали ако няма доверие в банките, никой няма да си държи парите там.
Второ, защото приетите мерки са цялостни, а не на парче. От размера на осигуровките не само за първия, но и за втория стълб, през графика за последователно увеличение на стажа и възрастта за пенсиониране, до поетапното отпадане на тавана на новите и старите пенсии. Проблемите на социалното осигуряване са комплексни и задълбочаващи се във времето, поради което частични реформи са неефективни.
Трето, защото настоящото управление се ангажира със старта на реформата, а не я отлага за следващи кабинети, както бе в първоначалните варианти. Увеличението на пенсионната вноска с 1.8% и на изискуемия стаж за пенсия с по 4 месеца на година, започва в мандата на ГЕРБ - съответно 2011 г. и 2012 г.
Четвърто, защото при управлението на ГЕРБ най-после започват непопулярни, но неизбежни реформи, засятащи широки обществени слоеве. Това дава надежди, че нещата ще продължат по аналогичен начин и в здравеопазването, и в образованието.
Едва ли на Бойко ще му се спихне егото, а на социалните партньори ще им омръзне да го чешат. Затова не би трябвало да има никакви пречки реформите да продължат и в други сфери. Може би премиерът най-сетне е разбрал, че не може да не се прави съвсем нищо до президентските избори, и че има начин да продължиш да бъдеш харесван.
