И дядо ми едно време много обичаше брънч. Само че под брънч той разбираше да седне в кухнята пред огромна купа шкембе чорба с повече люто и ледена бира. И не му викаше брънч, а приятна късна неделна закуска, която лежерно и без много зор преминава в обяд.
После обаче "Приятели" и "Сексът и градът" ни облъчиха подобаващо и домашното шкембе с бира беше заменено от малки заведенийца, обзаведени с ковани масички, много дървения и ковьорчета като на баба по стените и мебелите.
Заедно с това се навъдиха и менюта, които сякаш е писал телетъбис, снабден ненадейно с изкуствен интелект.
Няма проблем, ние сме насреща с нашия кратък превод от брънчарски:
- Тост
Ако ви се въртят в главата пищни наздравици насред мъглива утрин, поправете се веднага. Тост в брънчарниците казват на сандвичите от две тъъъънички филии, между които има натикан скромен пълнеж и всичко това е запечено до получаването на райета.
"Сандвич" явно се е превърнало в просташка дума, а и има риск истинският голям сандвич, наблъскан с осем вида плънка да ви засити. Докато с тоста не съществува такава опасност, защото трябва да ви остане място за свръхскъпи бухти, мекици и други теста, потопени в пудра захар.
За по-гладните все пак е възможно да фигурира малко по-засищащ тост, наречен "клуб сандвич". Това са два или три тоста, обединени с клечка за зъби в едни голям, труден за ядене сандвич. Който в крайна сметка разделяш на отделните тостове, за да изконсумираш някак си.
- Рап
Честността изисква да посочим, че думата "рап" в немузикален контекст беше натрапена от чуждестранните вериги за бързо хранене. И тъй като на никого не му се е мислел синоним на това брънч изобретение с полъх на изостанали от друго ястие съставки, си остана рап.
Рапове в множествено число.
Рапът по същество е тънка питка, намазана с нещо майонезено-барбекю-горчично и напълнена с месо и зеленчуци. Възможно е някой да се зачуди каква е разликата с дюнера, а разликата обикновено е, че раповете са сухи като пустиня, оскъдни откъм плънка и без грам подправки.
Докато дюнерът е топъл, сочен, залят със сос, който капе по пръстите и стоплящ душата. Ама пък не е брънч...
- Тиганици/ Марудници/ Родопски палачинки
Трябва да има нещо, което да дърпа и заклетите патриоти към чужбинския брънч. Това могат да са по-семплите палачинки и катми, само че народняшките имена звучат по-загадъчно. Какво ли е марудник? Какво ли им е различното на палачинките в Родопите?
По-различното е, че вместо стегната и добре оформена палачинка, говорим за безформени, груби и дебели късове позапечено тесто.
Сервират се с вече споменатото изобилие от пудра захар, както и с течен шоколад, кисело мляко, айрян. Струват сума, с която у дома спокойно можем да си приготвим осем партиди марудници и някоя и друга родопска палачинка за цвят.
