"Колкото по-малка е една държава, толкова по-дълъг химн пее". Тази интерпретация на китайската поговорка се разгръща пред очите ни тези дни в ефира на българските телевизии.
Ако слушате нашите и западните медии, без да сте наясно кога и къде е станал атентат, ще решите, че джихадисти са вилнели в самото сърце на София и се е чуло чак до Париж, вместо обратното.
Там, където на 13-ти, петък, се случи трагедията с убитите над 130 души и стотиците ранени, положението в медиите е по-спокойно - говори се умно и премерено, търси се решение. В нашия безветрен край на Европа трагедията е още един повод за екранен сеир.
Телевизията във Франция не покани Марин льо Пен в нито едно предаване през уикенда, но на 2 хиляди километра на изток Ангел Джамбазки разтресе ефира.
За да се чува надалеко екотът от българската солидарност, будната ни гражданственост първо се скара по въпроса кой може да си слага френско знаменце във Facebook и кой не, а след това подмени дебата с кръчмарски популизъм.
Така най-скромните поетични метафори, които се чуха из ефир, бяха сексуалното "Европа е на колене” - нещо като упрек, че Оная, която дава Еврофондовете за скъпите ни автомобили, е мръсница, която не може да се справи с ревнивите си арабски любовници.
Животът в безхаберния край на Европа доказва, че "тероризмът може да се приема за природно бедствие".
"Не си ли говорим за разпадане на Европа, когато говорим за затваряне на границите?", току разпали въображението си Антон Хекимян.
За да "потърси отговор" на оцветените си с популистка откровеност въпроси, той кани в студиото на националната телевизия цял отбор красноречиви ксенофоби, с които да изпеят заупокойна молитва за горката Европа и да позлорадстват, че либералната политика, благодарение на която собствената им държава все пак (на места) има нормален облик, се е оказала "доказано неефективна".
Хора, които с един и същ кръчмарски патос коментират всички теми от "голямата шахматна дъска" до шума от циганските сватби в Столипиново.
Хора като Ангел Джамбазки, който на всичкото отгоре получава заплатата си в Брюксел, се кълнат, че Европа с нейните "политически мекопиши мекотели" (извинете за цитата, но той е лично негов от мнението му в известна онлайн медия) приключва.
Докато френските държавници пееха в един глас Марсилезата във Версай, у нас управлението, под патронажа на премиера, избра депото за боклуци край село Въглен, община Аксаково, за да помълчи минута "за Бог да прости", защото "г-н Туск е помолил всички страни-членки":
Днес при откриването на регионалната система за управление на отпадъците в Аксаково почетохме 13 ноември 2015 като запаз...
Публикувахте от Бойко Борисов в 16 ноември 2015 г.
След този щедър жест и със заканата, че "ще се изправим срещу тази заплаха заедно с всички необходими мерки и безкомпромисна решителност", управляващите се върнаха към обичайното си добро настроение и бодро зарязаха лентичка с ножички - този все още модерен политически аксесоар, с който трудно биха се изправили срещу каквито и да е природни бедствия. Камо ли срещу международния тероризъм.
