Пиер Марсо е френски фотограф на свободна практика, работещ с Франс Прес и Ройтерс. Той отразява конфликти в различни горещи точки по света и със сигурност е подготвен за всякакви екстремни ситуации. Едва ли е очаквал да бъде пребит точно в онзи остров на стабилността, наречен България.
Може и да се изненадате, но френското външно министерство все още не е класирало страната ни сред тези, чието посещаване е опасно.
Може би защото още не знаят, че тук отнемане на предимство се наказва с побой, а спор за паркомясто завършва с престрелка. Е, сега може и да разберат.
Гарантирам, че от световните медии ще потече българският слоган „Discovery to share". Коя ли от тях би могла да предположи, че за фотограф, измъкнал се невредим от Сирия, Босна и Украйна, страната на Митьо и Динко е по-опасна? Кой да знае, че Дивият Запад на Европа е скрит някъде в източната й част. След като родни селяни в Плевенско се справиха с френски командоси от специалните части преди години обаче, трябваше вече да имат едно наум.
Откакто МВР пребори организираната престъпност и контрабандата, вместо животът да стане по-сигурен, стана дори по-опасно. Докато наркокартелите си делят местата за паркиране, футболните агитки поради липсата футбол са се заели с гей парада. А държавата просто наблюдава отстрани. Дори пазенето на границата е оставено на граждански отряди.
МВР се е превърнало в нещо като НСИ за престъпления - брои и констатира. Жертви на побои, на катастрофи, на телефонни измамници. Съдебната реформа просто замени "Ние ги хващаме, те ги пускат" с "Лицето е известно на полицията". Добре че не всички "известни лица" са въоръжени като в САЩ, че иначе всеки ден щеше да има я Лясковец, я Слънчев бряг.
Сега между битовите инциденти тук-там се промъква по някое терористично учение. А както знаете, там важното е да спазвате периметъра. След последната седмица можем да добавим: И предимството.
