"На България, откакто съществува, основният проблем е битовият проблем... Ако решим един ден битовия проблем, според мен ние сме си решили всичко".
Това са думи на Теодосий Спасов, произнесени в Народното събрание в началото на ноември 2017 г. Още тогава директорът на БНР Александър Велев и Теодосий Спасов, като директор на музикалните състави на Радиото, настояват да се обърне внимание на проблема с безобразно ниските заплати на музикантите.
Средното възнаграждение на мъжете и жените от Симфоничния оркестър, Биг бенда, Оркестъра за народна музика и Смесения хор възлиза на 660 лв. (852 лв. получават в администрацията). Заплатата за млад музикант, току-що постъпил в БНР, с висше професионално образование и минимум 10 години обучение, е по-малка или равна на тази на среднист-заварчик на строителен обект.
Като се вземат предвид и разходите за поддръжка на скъпоструващите инструменти, се оказва, че музикантите в една от най-престижните държавни културни институции си плащат, за да работят.
И то - буквално. Като семейството на хориста от БНР и певицата от фолклорния ансамбъл "Филип Кутев", които доработваха като таксиметрови шофьори с нощни смени, за да си позволят удоволствието да създават качествена национална култура.
Как човек издържа семейството си, как купува книги на децата си, как си позволява сам да "консумира" висока култура, когато няма пари да покрие месечните си сметки? Как крепи мотивацията да се усъвършенства като професионалист, да пази творческия си дух и да не деградира до жертва на "битовия проблем"?
Някои бягат към държави, в които талантът им не се оценява в кофички кисело мляко и декемврийски сметки за парното. Други отказват да се борят. Трети лазят по нервите на разпоредителите с бюджета - и все напразно.
И министърът на културата Боил Банов, и предшественикът му Вежди Рашидов са подкрепили без условия исканията за по-висок бюджет на БНР. Подкрепа има и от "Патриотите", и от опозицията.
И въпреки това финансовото министерство отказва да осигури още 420 000 лв. в Бюджет 2018, колкото би струвало увеличението на заплатите на музикантите.
Обяснението е чиновническо: оркестрите на БНР останали "встрани от реформата" (по думите на Менда Стоянова), за разлика от всички други сценични изкуства бюджетът им не се формира с целева субсидия на всеки 1 лв. от продадени билети, а се спуска през общата каса на радиото. Оттам идват и парите за поддръжката на Фонда на БНР, издаването на албуми, участията на фестивали, турнета, подготовката на детските хорови формации.
Днес парите ги има, утре ги няма, а реформата се отлага за догодина.
Логиката напомня вица за лошия късмет на магарето, което тъкмо се научило да яде камъни, а се споминало. Само че в ролята на добитъка са хористи, оркестранти, инструменталисти, класически, джазови и фолклорни изпълнители.
Бас ловим, че проблемът им ще се реши за един ден, стига протестното изпълнение на "When The Saints Go Marching In" да прозвучи в правилния часови слот на правилния сутрешен блок.
Нищо, че самият Теодосий Спасов се обяви против "унижението музиканти от такъв висок ранг да излизат по улиците".
Имат всеки потенциал да подразнят слуха на премиера, както показва практиката с майките на тежко болни деца, с надзирателите от затворите, с полицаите, с фермерите, с работниците от военните заводи, с природозащитниците, с Изпълкома на БФС, та и с Гинка от Пазарджик.
"Битовият проблем" на България обаче не се решава с еднократна милостиня. Не и в държавата, в която над 1 милион възрастни мъже и жени оцеляват с 321 лв. на месец, а 1/3 от населението е в риск от бедност - дори работещите хора.
Няма защо да се изненадваме, че българските семейства харчат най-много за ядене, пиене и комунално-жилищни сметки, а най-малко - за книги.
Докато чиновници с емпатия на калкулатори оценяват науката, образованието и културата по ценоразписа за нискотарифен труд, няма как да е по-различно.
Среднист заварчик на тръби взима около 2000лв но и върши доста повече работа от музикант, Харесвам Дияна, но музикантът трябва да се издържа с музика, а не със субсидии. Също както журналиста.
Прекрасна статия, която засяга изключително важния въпрос за културата у нас. Но тези сравнения учен - строител, музикант - заварчик са като да сравнявате банани с чугунени радиатори. Те най-малкото са унизителни за група хора, които също си изкарват парите с честен труд. Да, не е най-изтънченият труд, но е честен труд, който заслужава да бъде достойно заплатен. А ако останем без заварчици ще се усети също толкова, колкото се усеща, че оставаме без култура. Демек, много!
.... Харесвам Дияна, но музикантът трябва да се издържа с музика, а не със субсидии. .... Аз не я харесвам, но в случая е 100% права. По цял свят високото изкуство се издържа от субсидии, държавни и частни. Защото музикантите не създават добавена стойност. Все пак, не искам да вземам парите на Дияна, като я хвана на баса, който предлага. Не, че по нашия край не се отпускат субсидии и без грам добавена стойност. Няколко дни протести на милиционерите и хоп, 1000млн. От които старшината Чобанов няма да стане нито по-кадърен, нито по-отдаден, нито по-честен. Следват тъмничарите, и то след бягство през парадния вход. (изход) Хоп, 15млн. Със същия ефект. Дори учителите, след десетилетни призиви и протести, даже стачка, успяха да издействат частица от споменатите милиони. В края на краищата и управниците имат деца или внуци. А може ли БНР да излъчва реклами по време на концерти? Хайде бе, това да не ви е Планета. Затова, разрешете да се усъмня в ефекта от концерт под прозорците на властта. Дали много от тях различават When the saints go marching in от Тъкала й Донка престилки, Рапсодия в синьо от Рапсодия Вардар?
"Аз не я харесвам, но в случая е 100% права. По цял свят високото изкуство се издържа от субсидии, държавни и частни." Сега си представям Андреа Бочели как обикаля и моли да му дадат субсидии, щото самичък не събира светът на концертите си...
Андреа Бочели или пък Райна Кабаиванска? Много можещите , много работещите, високо ценените, са и високо Оценени.
.... Сега си представям Андреа Бочели как обикаля и моли да му дадат субсидии, щото самичък не събира светът на концертите си... Кенче, да ти имам въображението. Ще ида да се удавя в клозета. Всеки не може да бъде Андреа Бочели и Теодосий Спасов. И те не могат без оркестър, който се издържа от субсидии.
Докато тикви, кратуни, компири и рапони водят "държавата" нищо няма да помръдне и на милиметър към цивилизация. Преди няколко години имаше много подобна статия тук във вебкайвето и за астрономите на Рожен. Бяха и публикувани изискванията за щатен астроном в НАО Рожен. Предлага се брутна заплата 384лв. Триста осемдесет и четири български лева. Изискванията бяха като за екип от 2-3-ма души -физика, математика, бази данни, уеб сървъри, анализ на цифрови изображения, минимум една нАучна публикация в година по инглец. и тн. А през това време Тиквоча ремонтира покрива на резиденцията в Евксиноград.
Ако един ПРОФЕСИОНАЛЕН музикант, не може да се издържа сам от МУЗИКА, значи не е толкова професионален, колкото си мисли. Ако оценката за професионализма му се измерва не с продадени билети, а с бюжетни заплати, то тогава, той е просто служител като всеки един заварчик, примерно. И няма основание да бъде поставях по-високо от него.
А, бе как така се извъртяха нещата Преди "оная" дата (10.11.1989), сички бехме на държавната софра, щото частната бе анатемосана и блажеха единици, под строгия поглед на институциите. После пък стана така, че издигнахме в култ частното, сичко живо се юрна "да прайм частен бизнес" и бая време държавата не можеше да си набере чиновници и пр. заплатаджии. Още по-после обаче дойде изтрезвяването и тихомълком под партийните крила почнаха да се пълнят кабинетите. Най-накрая дойдоха и готовите мангизи от ЕС и освен за дребен алъш-вериш, не останаха много мераклии за частен бизнес. Сичко търчи да седне я на държавна софра, я да лапа чужди пари от НПО-та или да се докопа (ако му се разреши) до Европейските пари. Па после що имало Европейски комсомолци, и пр. кьорсофраджии. Казах го веднажи пак ще потретя: Няма нищо по-добро ново, от добре забравеното старо.
Доста силно се съмнявам поп звезда като Андреа Бочели да опре до оркестър на държавна издръжка. Не че нещо, обаче професионалните музиканти - в цялост - никъде по света не се къпят в пари, особено пък в малки държави като България. Не казвам, че е добре да си стоят на ниски заплати, обаче на мен - като музикант любител, бтв - ми влизат доста подкожно сравнения като това със заварчика горе - защото заварчикът не е виновен за положението на музикантите, а и неговата работа не е нито по-лесна, нито по-малко квалифицирана, нито по-безопасна, нито по-маловажна от тази на държавен служител с цигулка в ръце. Стига правихте такива сравнения.
Без да влизам в дискусия относно "кое е първо, яйцето или кокошката", ще отбележа, че докато държавата не стане общност от индивиди, способни да се издържат сами и да отделят за тези в нужда, не ни чака нищо добро. Докато всеки се чуди как да гепи или да скъта от данъци, няма как да се финансира нищо. Парите в ЕС не падат от небето, те се събират от данъкоплатците в този съюз. Всеки трябва да реши за себе си дали ще бъде последовател на Андрешко или на братята Георгиеви. Пък като има хора които искат да служат на народа, нека видим каква им е оправията, а не да ревем, че няма кой. Защото кой си разиграва коня вече доста години за наша сметка, пък ние се делим на умни и красиви, шарени и сиви и т.н.
>Ако един ПРОФЕСИОНАЛЕН музикант, не може да се издържа сам от МУЗИКА Слаба корелация. Има улични музиканти аматьори в метрото, които с 3 акорда на китара изкарват повече, отколкото професионални музиканти в оркестри и филхармонии. Това не прави уличните музиканти "професионални", нито работата като шофьор на такси за уплътняване на семейния бюджет прави професионалния музикант по-малко професионален. Като цяло, много хора биха намерили за некоректно и даже обидно да се прави директен паралел между това колко добре е платен някой и колко добър професионалист е. В края на краищата, дори самият ти вероятно не би казал, че си 2000 пъти по-неспособен, некадърен, непрофесионален в твоята сфера, отколкото е в неговата шефът на AIG, например, който миналата година е взел над $40М за труда си. >неговата работа не е .. по-малко квалифицирана Съществено по-малко квалифицирана е. Сносен заварчик, на когото някой би платил да заварява, можеш да станеш след курс от буквално няколко месеца, стига да имаш две функциониращи ръце и да можеш да четеш или поне да се научиш да различаваш някои букви и знаци. Чудесен заварчик можеш да станеш след 5-10 години трудов опит. Сносен музикант, на когото някой би платил да свири, можеш да станеш след упорито учене и практика поне 5 години, и то ако имаш дарба, но по-скоро 10-15. За да станеш чудесен музикант се иска талант, много повече учене, за предпочитане 4-5 години формално обучение, плюс още поне 10 години редовна практика. Цената на труда, обаче, се определя единствено от търсенето и предлагането. Докато тази цена наблюдаемо корелира силно с необходимото за труда обучение, знание, опит, и съответното време и труд, инвестирани в придобиването им, това е единствено косвено, защото има силно отношение към предлагането на този труд - много по-малко са хората, прекарали 20 години в учене и практикуване на музикален инструмент, отколкото тези, прекарали 3-месечен вечерен курс за заварчици. Чистачките са платени ниско не защото трудът им е ненужен или неоценен, а защото практически всеки човек с що-годе функциониращи крайници може да извършва тази работа достатъчно добре, което насища предлагането на този труд.
"Има улични музиканти аматьори в метрото, които с 3 акорда на китара изкарват повече, отколкото професионални музиканти в оркестри и филхармонии." Напротив, няма. Поне във Варна, няма по - жалка гледка от тази на уличен музикант. Освен естествено, тази на социалист - активист. Изобщо не считай, че уличните музиканти вадят яки кинти, както е било преди 2 века.
За всичко останало си абсолютно прав.
>Поне във Варна Не виждам да съм споменавал конкретно място. Може би във Варна няма. В Ню Йорк, от друга страна, със сигурност има, както и в по-големите европейски градове. При все, основната ми идея беше, че колко пари изкарва един музикант не е надежден показател за професионалността му. Отнася се и за много други професии, но не всички. Виртуозен хирург, например, практически винаги може да си намери отлично добре платена работа.