Време е за нова доза блянове по "едно време", сякаш сегашните не ни стигат. Гражданска инициатива с името "Да върнем ученическите лагери на децата" иска възраждане на детските лагери.
Тъй като явно дори самите инициатори не са убедени, че ще привлекат доброволно учениците, те настояват лагерите да бъдат задължителни и да са два пъти годишно.
И за да не си притесни някой родител, че детето му по цял ден ще бездейства и ще се излежава, гражданите са съставили стегната програма.
Тя включва дейности със съмнителна полза като строяване под българските знамена рано сутрин, уроци по родолюбие, хайдушки игри, физически натоварвания, лагерни огньове...
Цялото описание много напомня на ученическите лагери от близко и не толкова близко минало, които трябваше да са низ от ранно ставане, спорт и лагерни огньове, но вместо това бяха предимно начин да опознаеш по-добре противоположния пол. Е, сега хайдушките игри за учениците над 13 години могат да включат крадене на булката например.
Да очакваме ли подписка и за връщането на трудовите бригади например? Може ли да има детството и юношество, ако не си набрал няколко каруци рози и памук? Ще се научи ли на труд младото поколение, при положение, че е виждало бразди само в учебника по "Околен свят"?
А по-непослушните деца сигурно ще бъдат пращани на лагер в Белене, където физическата активност, хайдушките игри и уроците по родолюбие ще бъдат в по-интензивна форма.
Идеята на гражданската инициатива се усеща като да е от началото на 90-те, че и по-рано. Мисленето е такова, старо, с дъх на нафталин и "Алтай". Доводите на инициаторите и те така звучат - да се учат децата. Да се учат на колективизъм, да се учат да слушат заповеди, да изпълняват послушно и под строй. Да им се втълпи, че всички трябва да са равни, дори и това да означава неколкодневен престой при съмнителни условия.
Всъщност в часовете по физическо възпитание и сега усвояват команди като "Равнис!" и "Мирно", сигурно преподавателите вярват, че ще потрябват.
Вместо да се обърне внимание на проблема с наднорменото тегло при децата и ниската спортна култура, ще пращаме учениците да си играят едновременно на хайдути и на пионерчета за по седмица-две.
Само че нищо от сегашното положение няма да се подобри, ако два пъти годишно децата биват целенасочено третирани като малки войници, които послушно козируват под трибагрениците и се "обучават в родолюбие", за да не навлезе чуждестранна идеологическа диверсия отнякъде.
И в момента текат усилени опити учениците да бъдат превърнати в чукове (по Pink Floyd) като учат наизуст какво е искал да каже авторът.
Кориците на учебниците се менят, съдържанието - никак. Остава да ги принудим и след края на учебната година да продължат да се въртят в тази месомелачка за мозъци и нестандартно мислене. Така няма да е далеч времето, в което просто ще ги препращаме от институция в институция като в измислена от Оруел реалност.
От училището децата ще заминават за лагер, от лагера - обратно на училище, а за зимната ваканция - отново на лагер. От абитуриентския бал - в казармата, която по призива на "Обединените патриоти" и с илюзии как там ще "ковем мъже" ще бъде възобновена.
Какво ще е общото интелектуално състояние на българските младежи след това - можем само да гадаем.
Свободно време за учениците, както сами виждате, не е отредено. Няма време децата да бъдат деца, защото току-виж се разсеят, забравят героичната българска история и решат да играят скрабъл и дженга, вместо "Стражари и апаши".
Всъщност, що се отнася до учениците, най-полезно е родители, граждански инициативи и политици да заживеят в XXI-век. Нека уж славното минало, изпълнено с лагери и масовки, да си остане именно такова - минало.
И без това нито едно съвременно дете не би се включило в нещо подобно доброволно...
