Когато историята е политическа ширпотреба, настава абсурдната ситуация един 6-метров паметник да се разнася като топла пица из площади и улици. Става дума за бронзовата статуя на цар Самуил в София, която задмина с 1 метър македонската версия, за да увековечи хилядата години от смъртта на владетеля.
Досега май много-много не се сещахме да „национализираме" и „почитаме" Самуил, но предишното правителство, побутвано от инициативен комитет и дежурни историци, жадни да покажат на македонците колко са криви, отпуснаха едни пари - 590 000 лева, за да се проведат едни чествания и да се направи паметник.
Първо монументът на цар Самуил щеше да краси църквата „Св. Георги" близо до Петте кьошета, след това го пласираха на мястото на Петочлена пред НДК, но там отстъпи по важност пред хан Аспарух, следващият вариант бе ротондата при Президентството, а сега се спря пред храм-паметника „Александър Невски".
Обикновено логиката е друга - избира се мястото, прави се проект, който да съответства на градската среда, след това експерти и граждани си казват думата, после се одобрява по каналния ред и т.н. Но при нас всичко е наопаки. Отпускат се едни пари и се действа, после се мисли.
Смеейки се на македонската „антиквизация", превърнала Скопие в лъскав пъзел от стиропорени царе, коне и мъдреци по подражание на Рим и Атина, ние всъщност ослепяваме като Самуиловите войници, че бавно, но славно вървим точно по същия път.
Странно защо нито Статуята на свободата, нито Айфеловата кула изобразяват велик владетел. Поне явно минава модата на паметниците на Левски на всяка крачка. Сега са цар Самуил и Бай Ганьо. Добре, че македонците не претендират за Алеко Константинов.
