За да напуснеш вътрешното министерство на четвъртия месец от мандата си, трябва да имаш доста здрави нерви.
Но да поставиш в шах Бойко Борисов, докато той домакинства на директора на ФБР и на президента на Азербайджан - ето за това си трябва нещо повече от здрави нерви. Трябва як гръб - затова едва ли е случайно, че на пръв поглед принципният Вучков веднага намери пристан под крилото на Цветанов.
Едва ли премиерът се е изненадал твърде много от оставката на Веселин Вучков, но пробивът в гората от стомана на ГЕРБ се случи в критично важен ден.
Не просто напомни за най-лошите кошмари на Борисов от първия му мандат, когато току преминеше кортежът на нечие високо присъствие по "Цариградско шосе", и внезапно гръмваха бомби пред вестникарски редакции или пламваха автомобили на журналисти.
По-неприятното за Борисов е, че оставката на Вучков го постави в обяснителен режим по болната му тема - подозрителните му протекции спрямо пеевските Макс и Мориц - Светлозар Лазаров и Владимир Писанчев.
До каква степен са се изчерпали легитимните доводи на премиера стана ясно в момента, в който Бойко Борисов започна да се оправдава със становище на Правната комисия към Министерски съвет, за да защити мандатите на провалените началници на МВР и ДАНС - същите, които громеше от опозиция само преди една година.
"Ще има звездопад, повярвайте ми" - за късопаметните, с тези думи Борисов от опозиция "откъсна пагоните" на Светлозар Лазаров дни след зрелищния провал на главния секретар в Лясковец през март 2014 г. Днес обаче Борисов обърна плочата: "Най-лесно ще ги омета, но кого ще сложа?".
Борисов е заел крайно несвойствена поза, приклещен в пресата между местните и президентските избори. За едните му е нужен здравият юмрук на партията, за вторите - любезната усмивка на Доган.
За момента обаче изглежда, че докато лявата ръка (ДПС) е готова да го стисне за гърлото за всеки миг невнимание, дясната (Цветанов) му бие шамар в лицето с оставката на Вучков, защото няма съмнение чий кадър е досегашният вътрешен министър.
Дилемата кой кого "държи за шлифера": политиците ченгетата или ченгетата политиците, виси със страшна сила още от времето на Вълко Червенков, който предупреждава младата Държавна сигурност ("наши очи, уши и маши"), че "не може да мисли иначе освен това, което мисли Политбюро".
Накрая машите надживяха партийната номенклатура и си създадоха своя собствена.
Каквато и да е дилемата на Борисов, тя не може да се превръща в оправдание за деградацията в службите, призвани да опазват националната сигурност.
Няма прошка за бездействието на премиера, когато начело на МВР и ДАНС стоят личности с нулев авторитет в системата и очевидни професионални провали на своя сметка.
