Ако сте очаквали, че Корнелия Нинова ще излезе с високо вдигната глава и ще подаде оставка за загубата на изборите, сте наполовина прави.
Че оставка има - има. Нинова публично заяви, че поема отговорност за загубата на БСП на европейските избори. Пое я и я разпредели върху цялата партия с всичките й местни ръководства.
Самата Нинова отново ще се кандидатира за лидерския пост, с надеждата, че силните играчи от Пленума няма да й скроят шапка и ще оставят членската маса да я преизбере.
Част от "другарите" обаче точат ножове и се готвят за 15 юни, за когато е свикан партийният конгрес. На него ще се решава какво ще прави БСП с бъдещето си, как ще избира лидера си и какъв точно ще бъде този лидер - временен или постоянен до май 2020 г.
Гергов, Миков, Дъбов, Мерджанов и компания все още не могат да простят Нинова факта, че тя сложи таван на мандатите в парламента и ги изолира от ръководството на партията.
Авторитарният стил на управление на Корнелия Нинова се основаваше предимно на идеята, че тя знае правилния път към победата. Когато това твърдение беше опровергано (за втори път след парламентарните избори през 2017 г.), основата на управлението й на върха на партията бе разклатена. Избутаните встрани стари кадри се готвят - ако не за триумфално завръщане - то поне за отмъщение.
Две години изчакваха тази стъпка накриво, за да излязат напред и да поискат реванш. Сега Нинова подаде оставка, но не и по желания от тях начин.
Едва поела отговорност за загубата, тя обяви, че ще поиска нов мандат, който да й позволи да води и кампанията за местния вот.
И сега започва истинската битка за БСП - старите кучета срещу действащото ръководство.
Със сигурност позициите на Корнелия Нинова в партията все още са силни и мнозина ще се хванат за успокояващите й думи, че представянето на социалистическата партия не било чак толкова лошо. Фактите тук говорят - социалистите имат вече един мандат повече и дори успяват да вдигнат броя на гласувалите за тях спрямо предходните европейски избори. Според Нинова - дори са сред 5-те водещи партии в семейството на европейските леви ПЕС.
Въпреки това тя удобно забравя да спомене контекста на предишния вот за Европейски парламент през 2014 г., дошъл по времето на премиера Пламен Орешарски. Тогава БСП беше в една от най-ниските си точки на доверие, а изборите бяха своеобразен вот на недоверие за правителството (2 месеца след тях Орешарски най-после подаде оставка). Да не говорим, че тогава на картата се появи и АБВ на Първанов, Румен Петков и Калфин, за да вземе още проценти от вота за социалистите.
С други думи - не е кой знае какъв успех за БСП да вдигне резултатите си спрямо кризата от самия край на лидерството на Сергей Станишев. За разлика от 2014 г. сега пътят пред победата беше разчистен за БСП, докато основният съперник ГЕРБ бе раздиран от скандали и липса на доверие. Ако червените се бяха възползвали от този рядък шанс, въобще нямаше да говорим за бунт в партията.
Но реалността е друга. И дори в тази изгодна позиция "Позитано" 20 отново пропусна мишената.
Нинова може и да обвинява ГЕРБ за използване на цялата държавна машина за победата им, но истината е, че БСП със сигурност не направи много, за да постигне успех - парламентарната група изчезна от Народното събрание, Нинова превърна враждата си със Станишев в първа грижа на партията, европейската листа на БСП допусна стратегически и тактически грешки в публичното си поведение, които ликвидираха първоначалната им преднина.
Предлаганата алтернатива от вътрешната опозиция - избор на временен лидер, който просто да довърши мандата на настоящия, поставя БСП пред не особено приятната възможност да се изправи на местния вот срещу ГЕРБ начело с нов председател, чийто пост ще бъде оспорен още през май догодина.
Това означава твърде много несигурност, особено на фона на разколебаването от загубата сега.
Жестоката битка, която се очертва около 15 юни (а вероятно и след това) изправя партията пред угрозата да запише още едни "дъждовни" избори заради другарските нападки, обвинения и подмолни удари. А втори разгром на кметския вот ще е съсипващ за БСП, доколкото представителството в местната власт е доста по-значително (в чисто партиен план) от това в ЕП.
Ще даде партията втори шанс на Корнелия Нинова? Или ще се настрои за ново начало и междинен председател, който да отнесе вината за предстоящото ново изпитание?
Между авторитарно настроената Нинова и кръга на старите кучета като Станишев, Миков, Гергов и Дъбов - за БСП алтернативите са малко и нито една от тях не изглежда особено приветлива.
