"Време е да се гримираме, време е да се костюмираме, време е за кукленото шоу"
Това ще да е бил тайният сигнал на заверата зад кандидатурата на акад. Стефан Воденичаров за президент.
Масони, архонти, агенти и други самовъзпроизвеждащи се рицари на плаща и кинжала - тук няма случайни хора, има само случайни прикрития.
Това е онази челичена сплав от общественици от тихия фронт, които без значение от вкус и цвят скачат като един в името на "българщината" и нейната Държавна Сигурност - от Първо главно до Шесто идеологическо.
Кандидатурата на 71-годишния Стефан Воденичаров се кове по вехт калъп.
Едни и същи хора, но в разнообразни конфигурации ще видите не само тук, но и зад "достойния пост" за Симеон Сакскобургготски, номинацията за ООН на Ирина Бокова, и всяка друга кампания с двойно дъно и съветски почерк.
Тук са "Обичайните заподозрени" като Антон Дончев и Светлин Русев, които преди 10 години преливаха авторитет за сметка на втория президентски мандат на Георги Първанов.
Царският актив също е представен по достойнство: Асен Ошанов, Огнян Герджиков и Гиньо Ганев отново изплуваха на "правилната" страна на историята.
Тук е и проф. Валери Стефанов - който навремето се оказа съучредител на партията на архонта Слави Бинев, а днес стои рамо до рамо с неуспелия кандидат на "Патриотичния фронт" за гуверньор на БНБ Григорий Вазов зад гърба на Стефан Воденичаров.
Всъщност, новината "професори и ректори издигнаха председателя на БАН за президент" съвсем не е това, което е.
Под интелектуалното лустро се чете "председателят на Съюза на колекционерите и старият Велик майстор на Масонската ложа издигнаха за президент шефа на Сдружението на оръжейните търговци и инициатор на референдума за АЕЦ "Белене".
Мозъчният тръст "Епицентър" се оказа сергия от жълти тикви с червени семки, както беше казал поетът. Всеки момент очакваме зад ъгъла да се покаже Божидар Димитров, та майтапът да е пълен.
Най-нелепото е, че предстоятелят на храма "Св. Александър Невски" епископ Тихон подкрепял кандидатурата на Воденичаров - и то ден след като същият Воденичаров се изгаври с БПЦ и я натопи в един от най-грозните конфликти на международно ниво, който ще има последствия за десетилетия напред - скандалът с посещението на Вартоломей I в София.
По ирония - "президентската" кандидатура на Воденичаров започна със саблен удар под кръста на Росен Плевнелиев.
За пореден път той изтегли късата клечка - и въпреки предупрежденията - падна по очи в ченгеджийския капан, наречен "дайте да дадем орден на Вселенския патриарх, след като му вдигнахме паметник приживе с парите на братя Диневи".
На този етап дори Плевнелиев би трябвало да си дава сметка, че това беше лебедовата му песен на "Дондуков" 2. За подобни аматьорски грешки няма прошка, особено на четвъртата година от мандата.
А кукленото шоу продължава - за всички, които го пожелаха.
