Преди две седмици се разбра името на новия премиер на Ирландия - Лио Варадкар. Ако се опитате да научите повече за него от медиите, ще получите доста ограничена информация, която се изчерпва с "гей, млад и от индийски произход". Единствената разлика е, че според едни медии това са качества, а според други недостатъци. Да, гей начело на консерваривно-католическа Ирландия е новина. Но едва ли това е основната причина бившият личен лекар, станал един от най-младите депутати, а после и министър последователно на туризма, здравеопазването и социалната политика, да застане начело на правителството.
Две седмици по-късно, от днес и Сърбия има нов премиер. Освен гей, тя е и жена, което в балканско-православна Сърбия е още по-голямо събитие. Някъде между другото е цитиран сръбския президент Вучич, който я описва като „трудолюбива и с много професионални и лични качества". Какво пък толкова, всеки може да бъде трудолюбив...
В социалните мрежи разбира се тръпнем в очакване как тези две назначения ще се отразят на здравословното състояние на президентската котка Чарли, но далеч по-важно е каква политика ще водят двамата. В Ирландия, където гей браковете бяха легализирани преди няколко години, местните медии за разлика от световните почти не коментират сексуалната ориентация на новия държавен лидер.
Пред страната стоят далеч по-големи предизвикателства, като островната държава е притисната между Америка на Тръмп и Великобритания в процес на Брекзит. На Сърбия пък предстои да вземе важно решение накъде да поеме - към все по-несигурното членство в ЕС или към спорните ползи от близко приятелство с Москва. И в двата случая, мъж или жена, на новия премиер няма да му е никак лесно.
Дори не обръщаме внимание на думичката гей, пак ще забележим, че за всеки новоизбран премиер или президент напоследък се говори само с етикети за личния му живот. Жените на Тръмп и Макрон бяха по-коментирани от политическите им идеи, Обама беше първият черен президент на САЩ, а Трюдо привлече внимание с външния си вид.
Май наистина (поне според медиите) няма ляво и дясно, нито либерално и консервативно. Новите политически лидери са черен, жена, гей, веган, индиец... Когато през 2007 във Франция Саркози назначи Рама Яд за държавен секретар по човешките права, първият въпрос към нея беше как се чувства като "първата цветна жена на този пост". Тя отвърна с усмивка, че ако беше и инвалид, сигурно щеше да е поне вицепремиер, преди да добави сериозно, че е на този пост заради професионалните си качества, а не за да запълва квоти и има намерение да го покаже с работата си.
Избирането на жена за премиер не е състезание, а това, че е с гей ориентация не дава бонус точки. Време е да върнем политиките в политиката и да си говорим за лидерите като лидери. За Меркел например няма никакво значение, че е жена от Източна Германия.
А ние можем да се похвалим с премиери цар и пожарникар. И двете определения са по-скоро престижни, но какво свършиха и какво - не, е отделна тема и точно тя е важната.
Жена-президент ни се размина на два пъти (Кунева през 2012 и Цачева през 2017), но пък си имаме чудна жена на президента, чиято котка се оказа основна тема в страната цяла седмица. Е, ако трябва да гледаме положително на нещата, поне за кратко имахме жена за премиер.
