И като заваляха едни ордени... цял мандат. Щом Томас Пикети, един от най-влиятелните съвременни икономисти, отказа да стане кавалер на Ордена на почетния легион, значи и в Париж имат държавните отличия за вятър работа.
Силните на деня решават само по свое усмотрение кой е достоен да обере лаврите, недоволства Пикети, и съветва властта да обърне внимание на по-важни въпроси като икономиката и безработицата, вместо да се търка в известни персони за единия пиар. Или да зарадва приятелите си.
Иначе дрънкането на медали е лесно. Поводи все ще се намерят - годишнини (Иван Славков за 80-тата годишнина от основаването на БОК), рождени дни (Вежди Рашидов и Тодор Батков за 50-тата им годишнина), национални празници, спортни титли ...
В България това се прави с особена гъстота по такт, зададен от президента Първанов, който успя да награди и Ахмед Доган, и бившия главен прокурор по време на Възродителния процес проф. Васил Мръчков. Е, Доган заслужи по-важния „Стара планина", но го върна заради утешителния орден „Кирил и Методий" за Мръчков.
Ордените са толкова обичайни, че влизат по-обстойно в новините, когато някой не ги получи. В такива случаи несъгласието между институциите бие на очи.
Като френския посланик и привърженик на протестите Филип Отие, чиято мандат приключи без отличие от София, тъй като бившият външен министър Кристиан Вигенин пропусна да изпълни наложената традиция всеки дипломат да бъде изпращан с държавна почест. По-късно грешката поправи служебното правителство на Георги Близнашки, което предложи медал за Отие.
Вицепрезидентът Ангел Марин отказа орден, тъй като го предложил най-лошият възможен премиер - Бойко Борисов, и то след два мандата на „Дондуков 2" с Георги Първанов. А можеше да се нареди до Силвио Барлускони, Нелсън Мандела, Дилма Русеф и Сесилия Саркози.
Най-високото държавно отличие на Франция са отказвали колоси в литературата като Жан Пол-Сартр и Албена Камю, а у нас примера им последва поета Борис Христов. Както и актьорът Ивайло Христов, който върна „Аскеер" за главна мъжка роля.
Очевидно на другите им харесва. Вероятно затова и президентът Плевнелиев продължи традицията като награди посмъртно куп генерали от Балканските войни, дисиденти, учените от БАН. Като е почнал на едно, може и да задмине Първанов.
Но с това ордените нямат да станат по-скъпи.
