Поздравления! Ако сте редовни ползватели на Facebook, към този момент вие сте постигнали голям шлем на тематичния обзор.
За точно една седмица сте успели да бъдете част от дискусията за международния тероризъм, драмата на рок-столицата Каварна, поредното дъно на футболния Левски, криминално-социологическите нюанси на шведския туризъм, публичното отстраняване на Благой Рагин от пост, който сам си е измислил, всички хетеросексуални културно-политически измерения на гей-парада, провала на националите срещу Беларус, реваншизмът като рекламна политика и избирането на ген. Атанасов за шеф на ДСБ.
Ако сте пропуснали някой от споменатите обекти на обществен интерес, моля, наваксайте липсата и заповядайте да си довършите четивото.
Привет отново! Сега, след като големият шлем на седмицата е попълнен, проверете бяхте ли достатъчно активни по темите за дебнещия мъжки шовинизъм в случайни текстове, финала на Шампионска лига, паметта към Ботев и копи-пейста на негови стихове, носталгията по детството, края на Masterchef и рекламите на кренвирши, способността на Бойко Борисов да печели тенис турнири на куц крак и тазгодишннте абитуриенти...
Сякаш в друга епоха бяха темите за оня откачалник, който ритна възрастната жена на спирката, македонските корени на азбуката, нацистките поздрави на държавни чиновници.
Те стигнаха ли до някакъв по-сериозен развой или си останаха там, сдъвкани и подминати?
Такава е природата на социалната мрежа - да закача всичко, независимо дали става въпрос за важна гео-политическа риба тон, по-дребна родна хамсийка, Цацаров или някой случаен шведски боклук.
Само липсата на топла вода е константа.
Всичко това обаче крие един риск, за който може би не си давате сметка. Рискувате в рамките само на няколко дни да се представите в обществото като феминизиран либерал, радикално твърд по отношение на закона и необходимостта му да се промени, политически ироничен, но безкрайно сериозен, който толерира онова различно, което намира за не чак толкова различно от негова гледна точка и нито йота встрани.
Нищо не изкривява представата за самите нас, както възможността да се изкажем за нещо.
Малко или много, ние всички сме в този капан и е доста сложно да запазим идентичност в сменящите се като свръхскоростно влакче теми.
Ако вземе, че се се окаже внезапно, че Рагин е защитник на гей-парада или ритането на автори с по-неправилна гледна точка не е точно "свобода на словото" и кашата става пълна.
Чакайте, не бързайте с коментара. Още малко има.
Ето защо ви предлагаме универсален коментар на всичко, който да бъде издържан в националната стилистика на всеобщо раздразнение, да не заявява твърде гръмко теза, която може да се окаже грешна и да запази правото ви да сте последна инстанция по тема, на която не й се вижда края...
Ама чакайте, вие това си го владеете така или иначе, кои сме ние, че да ви даваме съвети, да пишем текст, с който нищо не казваме, пълно слобовблудство един вид. Трябват закони, ред, поправка на законите, нов ред и да се подкрепя само мнение, което прилича на вашето, докато сте на него.
О, но на вас вече друга тема ви е интересна, а ние още диплим тая.
Прощавайте.
