В брой, кеш или на ръка?

Либертарианците у нас излизат на протест срещу срещу ограничаването на плащанията в брой и слагането им на таван от 5000 лв. След като в началото на лятото депутатите вече веднъж отхвърлиха идеята, сега тя се повява отново, което предизвиква негативни реакции и протест.

Ако трябва да сме честни, приемането на подобен таван ще се усети от малко хора.

Най-вероятно той би засегнал някои от собствениците на дребен и среден бизнес, за които по-лесно все още е да оперират в кеш, поради естеството на бизнеса им. Както и за част от хората в сивия сектор. Именно заради тях е и тази забрана, тъй като от Министерството на финансите са решили да се пресече евентуалната възможност да се укрият някакви дължими на държавата пари.

Факт е обаче, че стига човек наистина да иска да избегне минаването на парите през банка, може да ги разбие, така че всички суми да са под 5000 лв.

Общо взето се връщаме на стария лаф за портата в полето. Тези, които си следват правилата по принцип, ще продължат постарому и по правилата. Останалите винаги ще намерят начин да намерят вратичка и да се промъкнат през нея. Въпросът е кому е нужна цялата тази олелия?

Затова и самият разговор за тавана на кешовите плащания, както и смъкването му от 10 на 5 хил. лв., е малко или много безсмислен. Това не означава, че не трябва да говорим по самата тема.

Да се въвеждат просто някакви рестрикции и ограничения на кешовите плащания би било безсмислено, ако не сме осигурили среда, в която хората сами да преценят, че им е по-удобно да се разплащат с карта.

На практика няма смисъл да принуждаваш потребители, които по една или друга причина не искат да се занимават с банки, пластики и онлайн плащания, да оставят кеша. Тяхна си воля. Тези неща се случват постепенно и чрез убеждаващата сила на удобството. Нещо, което засега не е достатъчно добре развито у нас.

Така например дори в София на много места липсват ПОС терминал, а дори в метрото, за което се предполага, че е модерно и по всички европейски стандарти, няма как да заплатиш с карта. Там действително вече се работи по въвеждане на система за безкешови плащания, но все още не се знае кога ще влезе тя в действие.

Когато обаче човек излезе извън София или някои от по-големите градове, нещата стават още по-сложни, като в по-голямата част от магазините и в почти всички ресторанти плащането с карта е невъзможно.

Заедно с всичко друго, изброено вече дотук, това създава една система, която все още гледа на дебитните карти като склад за парите им, а не като напълно достъпно средство за разплащане.

Много по-полезен ход от таван на кешовите плащания би бил да се въведат някакви еднократни облекчения за бизнесите ако си сложат ПОС терминал, навсякъде в градския транспорт и такситата да се постави възможност да платиш с карта или през смартфона си и като цяло се създаде среда, в която не ти се налага да носиш в себе си пари в брой.

Гърция вече го направи. Там с карта можете да си купите цигари от всяко затънтено село или да си платите обяда в таверната на плажа. В същото време банкоматите все още са рядкост.

Подобно ударно въвеждане на безкасови плащания няма да сложи поредните неразбираеми за голяма част от хората ограничения, а ще даде възможност за естествена промяна в самото общество, която на свой ред постепенно ще премахне нуждата от това въобще да се слага таван за плащанията на ръка.

Нека вече управляващите сами преценят кое би сработило по-добре в дългосрочен план. Защото в един момент онзи с пачките в брой просто ще е общесвено неприемлив.