Магистратът Веселин Пенгезов, който извън съдебната зала пребивава в къща а ла мини Белия дом, с изненада научи, че го привикват на разпит и му пишат не едно, а цели четири обвинения за присвояване на 181 000 лева по обществена поръчка за софтуер във Военния апелативен съд.
Как така? След четири години спящо разследване, месец преди европейските избори и по време на течащ конкурс за 80 ръководни длъжности в съдебната система, където Пенгезов искаше да се бори за втори мандат.
А в средата на март същият получи отлична атестация за работата си като шеф на Софийския апелативен съд. Доказано устоя на натиска на Делян Пеевски, който му пращал съобщения по емисари за делата срещу бившия кмет на Дулово Митхат Табаков и пишман-атентатора на Ахмед Доган - Октай Енимехмедов.
Явно Пенгезов трябваше да се почувства заплашен, за да разкаже за тези случаи, за „доносите" на Цветан Цветанов, за срещите със Сотир Цацаров покрай разследването срещу него и за „болшевишките" методи на прокуратурата.
Разбира се, този съдебен представител не е и помислил да изнася подобна информация, преди да бъде настъпен по опашката. Докато змиите хапят, гущерите просто откъсват опашката си, за да се измъкнат.
Ясно е също, че Пенгезов е новият трофей във витрината на прословутата борба с корупцията, която в България има трагикомични измерения.
Вместо да гадаем какъв ще е резултатът от този прокурорски напън с голям медиен отзвук, си струва просто да споменем едно изследване на Евробарометър, че над 70 на сто от българите смятат съдебната ни система е най-лошата е Европейския съюз.
Ако искат да ни накарат да им вярваме, нека просто не ни занимават със себе си. За момента това е най-добрата стратегия. Защото политиците са ни предостатъчни, а след всяко отиване в храма на Темида се връщат победоносно с чисти ръце.
