Известният социолог, философ и културолог Славой Жижек (наред с Ноам Чомски и Майкъл Мур) подкрепи протестиращите от "Окупирай Уострийт". И държа реч. Предлагаме ви част от нея.
...Те казват, че ние сме мечтатели. Истинските мечтатели са тези, които вярват, че нещата могат да продължават така още неопределено време.
Ние не сме мечтатели. Ние се пробуждаме от сън, който прераства в кошмар.
Ние не разрушаваме нищо. Ние сме свидетели как системата се саморазрушава.
Знаете онези сцени от анимационните филмчета. Когато котаракът стигне до пропаст. Но продължава да върви, напук на факта, че отдолу няма нищо. В момента, в който погледне надолу и го осъзнае, пада.
Точно това правим и ние тук. Казваме на момчетата от Уолстрийт: Хей, погледнете надолу!
През април 2011 г. китайското правителство забрани всякакви истории по телевизията, във филми и романи, които показват алтернативна реалност или пътуване във времето. Добър знак за Китай. Това означава, че хората все още мечтаят за алтернативи и тези мечти трябва да бъдат забранени.
Тук не мислят за забрана. Защото управляващата система е смазала дори нашата способност да мечтаем. Вижте филмите, които гледаме. Лесно е да си представим края на света. Астероид унищожава живота на планетата и т.н.
Но не можете да си представите края на капитализма. И така, какво правим тук? Нека ви разкажа прекрасен стар виц от времето на комунизма.
Един човек бил изпратен от Източна Германия на работа в Сибир. Той знаел, че пощата му ще минава през цензурата. Затова казал на приятелите си: "Нека си измислим код. Ако писмото ми е написано със синьо мастило, значи всичко в него е истина. Ако е написано с червено мастило, значи е лъжа.
След месец приятелите му получили първото писмо - било със синьо мастило. В него пишело: "Тук всичко е чудесно. Магазините са пълни с добра храна. Кината показват прекрасни западни филми. Апартаментите са големи и луксозни. Единственото нещо, което не може да се купи, е червено мастило".
Ето така живеем. Имаме всички свободи. Но това, от което се нуждаем, е червеното мастило. Език, който да изрази нашата не-свобода. Начинът, по който сме приучени да говорим за свободата, войната и тероризма фалшифицира свободата. И това е, което правим ние тук: даваме на всички нас червено мастило.
Има опасност. Да не станем самовлюбени. Правим си купона тук, но помнете: карнавалите са евтин фалш. Най-важното е следващият ден. Когато ще трябва да се върнем към нормалния живот. Дали ще има някакви промени след това.
Не искам после да си спомняте тези дни като, нали знаете, от сорта: "О, бяхме млади, беше хубаво...!" Помнете, че основното ни послание е да мислим за алтернативите.
Правилата са нарушени. Не живеем в най-добрия възможен свят. Но има дълъг път напред. Знаем какво не искаме. Но какво искаме? Какъв тип обществена организация може да замени капитализма? Какви нови лидери искаме?
Помнете: проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата, която ни натиска да се откажем. Внимавайте не само за врагове. Но и за лъжливи приятели, които вече работят, за да се раводни този процес. По същия начин, по който получаваме кафе без кофеин, бира без алкохол, сладолед без мазнини... Те ще се опитат да направят от всичко това безобиден морален протест.
Ние позволихме нашите политически ангажименти да бъдат възложени на външни изпълнители. Искаме си ги обратно... Ние не сме комунисти. Ако комунизмът означава системата, която се разпадна през 1990 г., не забравяйте, че днес тези комунисти са най-ефективните и безскрупулни капиталисти.
Не позволявайте да ви изнудват, че когато критикувате капитализма, значи, че сте срещу демокрацията. Бракът между демокрацията и капитализма свърши.
