Изглежда Иван Гарелов е онази консесусна и универсална фигура, която наричаме „Обединител на нацията". Достатъчно е да погледнем публикувания онзи ден списък на интелектуалци, които го подкрепят за шеф на Националната телевизия.
В него ще видим, ако не цялата нация, то поне нейния цвят - и лявото, и дясното; и града, и селото; и науката, и изкуството... Там начело, разбира се, са вечните академици Антон Дончев, Светлин Русев и Благовест Сендов. Там са интелектуалци от калибъра на Божидар Димитров, Андрей Пантев и Вежди Рашидов.
Там са генералите Димо Гяуров и Богомил Бонев, художниците Георги Чапкънов и Сули Сеферов, учените Борислав Цеков и Димитър Луджев, певците Тони Димитрова и Орлин Горанов, журналистите Виза Недялкова и Джими Найденов, Тошо Тошев и Явор Дачков, Велислава Дърева и Милен Цветков.
Там е рицарят на печалния образ Иван Кулеков - не един, а цели два пъти под №№ 45 и 63. Там е гръцката синдикалистка Костадинка Кунева. Там е даже и Емил Кошлуков, който също е кандидат за „Сан Стефано" 29 и като такъв - конкурент на Гарелов.
Цялата вселена в една капка вода!
Тук и само тук рамо до рамо застават Иво Беров и Петър Волгин, Агент Тенев и арабистът Чуков, Мартин Карбовски и Александър Симов, Валерия Велева, Любослава Русева, Петьо Блъсков и Светослава Рудолф (бивша Тадаръкова). Всички те обединени от каузата „Гарелов".
Но в случая имената на конкретните интелектуалци нямат никакво значение. Дори недейте да ги четете. Важен е принципът.
Какво значи да си интелектуалец? Каква е тежестта на интелектуалческата подкрепа? Изглежда всички са съгласни, че „интелектуалците" са хора от друго тесто, специални хора. Хора със заслуги, които ни изпълват с възхищение. Авторитети, чието мнение е способно да влияе на нашето.
Авторитети, чиито кариери в повечето случаи са направени, започнати или наследени във времената на Тодор Живков - времена на строго контролирана културна среда и централизирано производство на знаменитости. Ако всички те се съберат и се обявят ЗА нещо, много трябва да си помислиш, преди да се изкажеш ПРОТИВ.
Това е стар рекламен трик: „Азис се бърше с тази и тази тоалетна хартия, значи ще се бърша и аз!". Човекът е шимпанзе и над 90% от изборите и решенията му са подражателни:
- Брееей, Антон Дончев е за Гарелов. Тц, тц, тц... Явно това не е случайно, явно Гарелов е нашият човек!
- Но кой е Антон Дончев?
- Как кой! Романът „Време разделно"!
- Ти чел ли си го?
- Не.
Тук трябва да призная, че не ми стана съвсем ясно на кого говорят интелектуалците от списъка на Гарелов. Може да говорят на нас, обикновените хора, и да ни казват: „Ние сме вашият ум и вашето сърце. Гледайте какво избираме ние и правете като нас!".
Но може да говорят и на институциите, в частност на СЕМ: „Ние сме цветът на нацията, ние сме нейните говорители. Каквото казваме, казваме го от името на народа, защото изразяваме неговата воля!". И в двата случая на интелектуалците от списъка се гледа като на някаква тежка артилерия, която ще дойде и ще оправи нещата. Дори част от самите тях да не подозират в какво са замесени.
Такъв ще да е бил потокът на мисълта у Иван Гарелов, когато е организирал тази класическа PR акция. Но защо? Какво печели?
Прегледах регламента на конкурса и той не изисква подкрепа от интелектуалци. Изисква наличие на опит в електронни медии (вероятно все едно какъв), петгодишен трудов стаж в телевизия (вероятно все едно коя) и декларация (NB! - не договор или трудова книжка, а декларация) за тригодишен опит на някаква мениджърска позиция.
Разбира се, най-важното е кандидатът да представи „Концепция за развитието на обществената телевизия". За списъци с имената на подкрепящи интелектуалци нищо не се споменава.
Несправедливо е. Несправедливо е трудът на Гарелов и имената на подкрепилите го политици, журналисти, музиканти, художници, генерали и академици да отидат залудо.
Предлагам от днес нататък списъците с подкрепящи интелектуалци да бъдат официална част от комплекта на конкурсните документи за всякакви длъжности, обществени поръчки, политически позиции, сгради, паметници и всякакви други пърформанси.
Ще има ранкинг (какви думи знам само, а!) за оценка на кандидатите както следва: досегашен опит на съответното поприще - 20% тежест при оценяване; творческо-управленска концепция - 20% тежест; списък с подкрепящи интелектуалци - 60%.
Така всеки, подкрепен от видни общественици, звезди и VIP-ове, ще има шанс да победи.
При равен брой точки се гледа онзи списък, който е по-дълъг и в който има повече академици и генерали, като придобиването на съответните титли преди 1989 г. е предимство.
Разбира се, не всеки ще може да се подписва в подобни петиции, защото иначе къде ще му излезе краят? Ако подкрепящият списък от интелектуалци стане повсеместен официален конкурсен документ, то и „интелектуалец" ще се превърне в официално присъждан статут. Ще се въведе дефиниция, която ще гласи горе-долу следното: „Интелектуалецът е известен човек, за когото сме чули от трети лица, че е принципно заслужил и неговото мнение е ценно".
Ще има специална комисия, която да стандартизира интелектуалците според тяхната популярност и само така те ще мога да се подписват в петиции за едно или друго нещо. Така ще се образува един голям регистър с имената на видни общественици и ако някой търси подкрепа, просто ще трябва да ги прозвъни и да ги пита навити ли са да се подпишат. До няколко месеца Министерство на финансите ще въведе и съответните държавни такси. Тогава усилията на хора като г-н Гарелов няма да отиват напразно, а пък органи като СЕМ няма да се чудят как да се съобразят с мнението на интелектуалците, при положение че нямат никакво формално основание.
Ето тези работи искам да предложа. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
