16 март 2001 г. - площадът пред Народното събрание пожълтя от таксиметрови коли, всички те гневни на властта и искащи възмездие за смъртта на 3 годишния Пепи, дете на техен колега, намерено същия ден удушено в Южния парк.
Този криминален инцидент за малко не предизвика падането на правителството. 9 години по-късно бившата барета, съветник в ДАНС и собственик на една от големите таксиметрови компании Алексей Петров добави още щрихи към картината: "Тогава попречих на таксиметровите шофьори да нахлуят в парламента".
В крайна сметка разследващите установиха, че виновна за смъртта на детето е майка му, която има шизофрения.
На 17 март обаче пресата излезе със заглавия "България уби дете!". До ден днешен някои от участници в преговорите с таксиметровите шофьори са убедени, че протестът е бил част от политически сценарий, в който такситата просто са били използвани.
5 март 2018 г. - десетки, стотици, може би хиляди хора излизат в Пловдив и в други градове на страната, за да протестират в подкрепа на "добрия лекар" - рентгенолога д-р Иван Димитров, който няколко дни по-рано е застрелял човек.
Човекът е крадец, известен като Жоро Плъха. Докторът го е застрелял при самозащита, след като Плъха опитал да влезе в гаража му с цел обир. Направил го е с пистолет, който е притежавал незаконно - оръжието не е било на крадеца или на негов съучастник, както се твърдеше в медиите отначало. Съучастник не е имало.
Всъщност - почти цялата първоначална информация за обстоятелствата около убийството беше опровергана официално, но твърде късно, едва четири дни след убийството, три дни след ареста на основния заподозрян и два дни след протестите пред ОДМВР.
Семейството на лекаря не е било у дома в нощта на стрелбата, има данни за прикриване на следи на местопрестъплението, оръжието е укрито, правени са опити за изтриване на записи от нощта на убийството.
На хората от МВР и прокуратурата не им прави чест, че вместо да дадат официално информация своевременно, оставиха фактите да са въпрос на лична интерпретация. Очевидно, че става дума за казус, важен за обществото и елементарната прозрачност би била от полза, за да се намали напрежението.
Защото напрежение има.
Много престъпления остават ненаказани, така че искрата на гнева лесно се пали.
Опозицията "доблестният доктор" - "лошият циганин" е толкова лесна за асимилиране, че хората по улиците вече са издали смъртна присъда и то след извършването й. Нищо, че в България няма смъртно наказание.
Този е добър, защото е лекар, онзи е лош, да станат присъстващите, дървеното чукче удря.
Масите не за първи път влизат в ролята на съдебни заседатели, а и не за първи път решаваме, че присъдата е смърт, без да сме изслушали каквито и да било доказателства. Няма нужда.
Утре, разбира се, "добрият доктор" може да се превърне в "изрода", срещу когото има нови тълпи по улиците. Една лекарска грешка го дели от "Осанна" до "Разпни го". И няколко Фейсбук статуса.
Ами ако доктор Димитров не беше доктор, а стругар, обущар? А ако беше безработен?
Всеки доктор ли е морален човек? Всеки образован човек ли е прав?
Когато убиецът е иконописец или лекар, лесно прощаваме, защото ние работим с клишета и предразсъдъци.
Ние сме сърдити и гневни и искаме бърза справедливост "тук и сега", без да си даваме сметка, че само по себе си това е несправедливост.
Случаят в Пловдив напомня и на този на иконописеца Йордан Опиц, който застреля в гърба 25 годишен младеж, с преработения си в боен газов пистолет. Тогава противопоставянето пак беше лесно за пускането му в центрофугата на масовото съзнание - "иконописецът" срещу "наркомана".
Когато нахлуе някой в дома ти, не го посрещаш с чай и бисквити, но убийството си е престъпление, което не можем да оправдаваме с лека ръка.
Трябва да зададем и въпроса защо рецидивист като Плъха е на свобода? Рецидивист се оказа и шесторният убиец от Нови Искър. Трябва ли да се избием всичките, за да настъпи справедливостта? Трябва ли да се снимаме и подслушваме?
Трябва ли да разследваме сами? Трябва ли да се жалваме на телевизионни предавания?
Не ни ли прави пасивната и корумпирана държава всички нас престъпници по един или друг начин?
И да се върнем на началото - подобни криминални драми са катализатор за политически катаклизми. Често масите биват използвани, без те самите да си дават сметка за това.
Не всеки може да се постави на мястото на Гинка Върбакова и да си представи, че купува ЧЕЗ. 300 млн. евро трудно се визуализират от обикновения човек. Но всеки може да се "постави в обувките" на доктора и тогава наистина не знаеш дали животът ти няма да се преобърне с главата надолу само за части от секундата.
