Вчера забравена чанта отцепи района около бул. "Александър Стамболийски", днес кофа с латекс евакуира децата от 134-то училище "Димчо Дебелянов" (с изучаване на иврит). Какво следва утре?
Искате ли да живеете във вечна паника, стрес, тревога и ужас и при всеки забравен плик или куфар да звъните на 112? Очевидно отговорът е "да", поне ако слушаме собствените си медии и наблюдаваме действията на МВР.
Добрата новина е, че в България вече не е нужно да взимаме чужд "ноу-хау", за да си направим свой собствен Израел.
Всеизвестно е, че в близкоизточната държава сигналите за бомби, а и кървавите атентати, за жалост, са ежедневие, но който е живял или живее там, ще ви разкаже, че паниката е последното нещо, което може да се усети, дори и при атентат.
У нас е обратното. Затова, за да постигнем още по-необозрими висини на несигурност в живота си, трябва да разчитаме на нещо родно.
Трагичният сблъсък с "изоставения" бус с белгийска регистрация (който съвсем не се оказа изоставен) на Софийското летище показа как умело могат да си служат държавните органи със средствата за всяване на паника.
Насажданата масова хипноза, според която живеем в терористично време (че кое време не е било терористично, още като се започне от 1923-та година и атентата в църквата "Света Неделя"?) продължава да се поддържа ежедневно чрез неспирни акции за лица с "рисков профил", с които ни залива МВР.
И, нека отбележим, честотата на тези акции нараства значително, когато се появи някое високопоставено лице, както беше видно и по време на двудневното посещение на британския премиер Дейвид Камерън.
Дали става дума за престараване така и няма да стане ясно, но е лесно да се предположи, че ефективността на службите и МВР надали е нараснала значително, откакто се случи атентата в Бургас през 2012-та година.
И като стана дума за този атентат, при който загинаха 7 души и 35 бяха ранени, няма как да не припомним, че броят на заловените виновници за него не само клони, ами и направо си е равен на нула.
И тук е време да отбележим още един парадокс: дори след бургаския терористичен акт, който си остава най-кървавият в новата история на България, не се забелязваше подобна истерия, на каквато се подават българите сега, почти месец след атаките в Париж.
Ще речете, че всеки момент взрив ще гръмне под краката ни, ще се взриви на скъпоценното ни летище или ще заплаши животите на децата в училището - и всичко това се потвърждава и от факта, че след 13 ноември двойно са се покачили сигналите за бомби, подавани на телефон 112 (от 12 сигнала за периода 4-14 ноември, обажданията са скочили на 28 между 14 и 28 ноември, според информация на Нова Телевизия).
Изводът - не се тревожете, че ще бъдете застреляни случайно от неизвестен охранител, чието име никой не желае да назове, не се тревожете, че ще бъдете ограбени на работното си място (както се случи днес в Младост-1), не се тревожете от катастрофи или паднали врати на училищното игрище.
Страхувайте се от бомбен атентат.
Това е много по-ексцентрично и интересно, отколкото хилядите други възможности за фатален кървав край, с които сме свикнали вече.
