Да си играеш с живота на едно дете безпричинно е престъпление, за което няма справедливо наказание. Затова и ужасът, преживян семейството на малкия Байрям - детето, което се нуждае от спешна бъбречна трансплантация - през последната седмица, е труден за осмисляне. По-страшното е друго - съмнението, че изходът на казуса можеше да е различен, ако отказът на Министерство на здравеопазването да изпрати детето в Германия не беше предизвикал такъв медиен шум.
Благодарение именно на този шум всеки от нас надникна зад завесите на онова, което изживяват хиляди семейства, които разчитат на Фонда за лечение на деца в чужбина, за да спасят живота на близките си.
Въпреки че някои опитаха да интерпретират случая през призмата на съмнението в способностите на българските лекари - тук никой не говори за това. Никой не отрича усилията им да се борят с лошата материална база, с ниските заплати, с липсата на подкрепа в работата си, с насилието над тях, с често променящата се система на здравеопазване, която приема нова посока при всяко ново правителство, а в последните години се смениха повече министри отколкото кабинети.
В случая с малкия Байрям става дума за друго - къде има най-големи шансове едно дете да получи необходимото лечение, за да живее: в България или в чужбина. Дали заради материална база или заради липса на достатъчно опит, в случая Фондът за лечение на деца е постановил момченцето да замине за Германия. Такава е и работата на този орган - да осигурява възможност децата, за които няма достъпно лечение в България, да се пращат при подходящи специалисти в чужбина. Всяка година институцията помага на все повече и повече деца и години наред се ползваше с високо доверие.
Затова и показната акция, с която беше задържано предишното ръководство на Фонда по обвинения, които така и не бяха доказани, предизвика скандал. В ефир валяха обвинения за взимани подкупи, и всеки, запознал се с казуса през медиите, би загубил доверие в системата. Именно затова лекари, журналисти и родители с имената и позициите си защитиха ръководството на Фонда и авторитета му. В същото време министърът на здравеопазването Петър Москов подриваше усилията им, говорейки за нередности.
Със съмнителната смяна в ръководството на фонда новия му директор - проф. Владимир Пилософ се превърна в символ на неуредиците и затруденаната комуникация в институцията. Освобождаването му от поста след казуса с Байрям за мнозина със сигурност изглежда закъсняло - протестите заради нарушената работа на Фонда и оставките на членове на Обществения съвет насочваха общественото внимание към проблема с новото ръководство на структурата от година. Родители неведнъж призоваваха за оставката на Пилософ, докато той непрекъснато твърдеше, че проблеми няма и Фондът работи „с пълно темпо". Всичко това беше тягостен предвестник на кризи като тази с Байрям.
Любопитното в случая е, че не Пилософ, който бива отстранен от поста си, е разпоредил оставането на детето в България, а Министерството няма как да оправдае безпочвения си отказ в последния момент. Най-малкото - намесата в решенията на Фонда по този начин е съвсем необичайна. Доскоро той беше възприеман като независим орган, чиято работа се следи изкъсо от Обществен съвет.
Такива решения със съмнителни мотиви насаждат недоверие към системата на здравеопазването, от което страдат както всеки лекар и всеки пациент. А липсата на оценка за обществената чувствителност към темите, които засягат здравето и човешкия живот, налива масло в огъня на съмнението.
