Точно една седмица отне на 44 Народно събрание да произведе новина, чрез която даде смела заявка, че ще постигне непостижимото. Кое е то - сами ще се досетите.
Малозначителна на пръв поглед, но много показателна стъпка: т.нар. блиц-контрол вече няма да съществува, а традиционните петъчни министерски препитвания се местят от БНТ1 към втората програма на националната телевизия.
"Блиц-контрол" не е име на секретна операция на Луфтвафе, а един от малкото инструменти на депутатите да поставят въпроси по актуални казуси на министър-председателя и вицепремиерите.
Актуални, колко да са актуални, след като блиц-контролът беше позволен само веднъж в месеца, в сряда (точно когато заседава и Министерски съвет), 2 часа преди края на пленарното заседание и само по въпроси от "общата политика" на кабинета.
С други думи - имаше го само ако не се появи извинителна причина за отсъствие на премиера заради международното положение, ретроградното новолуние, дерби от Втора лига на стадиона в Бистрица или друга форсмажорна ситуация от астрално-феноменален произход.
И сега министрите остават длъжни да се явяват на изслушвания пред парламентарните комисии. Ако искате да разберете какво отговарят в реално време, обаче, трябва да се явите телом и духом в сградата на бившия Партиен дом. Заседанията на комисиите не се излъчват на живо, освен в особено редки случаи.
Парламентарен "контрол" над кабинета има и всеки петък - ден на майстора. Само че отговорите на въпросите се забавят с поне десет дни, ако изобщо стигнат до обсъждане. През 2015 г. Цецка Цачева беше пресметнала, че парламентът трябва да заседава 16 астрономически часа само за да чуе отговорите на всички натрупани въпроси към кабинета.
Нерядко се оказва, че проблемът се е решил от "само себе си" още преди да бъде поставен на дебат, или министърът намира за по-уместно да претупа темата в половинминутно "интервю" на крак, обикновено от засада по коридорите на институциите. Или още по-безболезнено - с публикация във Facebook, съчинена от безименен PR.
Резултат: беззъба опозиция, празна пленарна зала, 8% доверие в парламента, с тенденция към понижение. Власт да се откаже доброволно от контролните си лостове върху подчинена власт - това звучи абсурдно. Или не упражнява никаква власт, или не го прави доброволно. И в двата случая сама си е виновна. Опитайте се да го обясните на британски парламентарист - ще го съборите от коня.
Колкото и да е странно, медиите се превърнаха в неволен съучастник на подмяната на публичната отговорност с "бъбрене" и фокуси с огледала.
Всички знаем интимни детайли от живота на дъщерята на Тръмп, жената на Макрон и любовницата на Путин, но сме в пълно омъгление по въпроси като модела на правосъдната система в Румъния, причините за бунта в парламента на Скопие или за опита за държавен преврат в Черна гора. Всички можете да гледате в ефир изслушването на новия главен прокурор на САЩ или дебата в ЕП за Виктор Орбан, но никога не сте виждали с очите си що за цирк е едно заседание на българския Висш съдебен съвет.
Сутрешните блокове с охота се превърнаха в инквизитори на политиците - само за 30 минути, с бръснещ полет по повърхността на целия "конспект".
Опитайте обаче един експеримент: спомнете си поне едно "живо" интервю на премиер или министър, в което да участва опозиционер. Тогава ще разберете каква е разликата между infotainment и парламентарна демокрация.
