Навремето имах една позната, с която нещо не се разбирахме добре. Един ден се скарахме окончателно и аз избухнах: „Бе, не те ли е срам, бе..." При което получих наглия отговор: „Срам ме е! Обаче търпя!!!".
„Срам ме е от поведението им", каза днес и премиерът Борисов по повод на депутатите, зарязали работното си място за да получат безплатно като подарък мобилен телефон за 6000 лв.
Премиерът каза, че се срамува и даже поднесе извиненията си и в случая в Кърджали преди няколко месеца, когато полицията влетя и „по погрешка" наби невинно семейство в дома му.
Борисов може и да го е срам... ама търпи. Иначе можеше да поиска оставките на въпросните депутати - поне на тези от групата на ГЕРБ, които най-охотно са откликнали на „благинката", подхвърлена им като въдичка от журналистите от „168 часа" и „бТВ".
Премиерът няма много опции какво друго да направи, освен да иска оставки. Етичен кодекс на депутатите няма. Няма и механизъм за отзоваването им. Освен това и да ги смени, вместо тях ще дойдат следващите от листата на ГЕРБ. Пък като гледаме тези, които са по-напред как се дънят, какви ли ще са тези по-отзад?... Затова Борисов си се срамува, ама (ги) търпи.
Изглежда го е срам и от действията на някои негови министри - като Вежди Рашидов, направил се на мъж пред Мишел Бонев с пари на данъкоплатците, и Божидар Димитров, който... ъъъ, извинете, ама вече забравих всички простотии, казани и извършени от професора - то една да беше.
Срам го е Борисов, но като един истински народен герой той стиска зъби и търпи! Божидарът се размина с „последно предупрежедение", а Веждите „повече няма да правят така". Обяснение като от 5-годишно лошо дете, а не от висш държавен служител... Но някои се срамуват, а други просто срам нямат. Въпрос на морал. Или на липсата му.
На този фон някак странно прозвуча новината, че шефът на столичната пожарна - който по една случайност е баща на Калина Илиева с дипломата-менте - е подал оставка. Дали пожарникарите имат някакъв кодекс или механизъм за отзоваване, не знам. Но изглежда някои хора все пак имат срам и чест, дори когато не става дума лично за тях.
Но да се върнем на нашите овце, тоест депутатите. Не се обиждайте, господа депутати, това е само крилата фраза от зората на парламентаризма във Франция - казвам ви го, понеже съм сигурен, че ако го знаехте, щяхте да знаете и кой е Клаус Барби...
Та ми се искаше от името на избирателите да ви кажем, г-да депутати, че ни е срам от вас! И да си зададем въпроса: Защо още ви търпим?!
