Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

От времето, когато Правец беше Царско село

Времето си минава, правителствата се сменят, строителите си издействат анекси и надценки, около по-сочните поръчки "витаят съмнения" за стотици милиони, а някои хора още се чудят защо пари за "Хемус" от Европа няма, няма и да има.

Снимка: АПИ
Времето си минава, правителствата се сменят, строителите си издействат анекси и надценки, около по-сочните поръчки "витаят съмнения" за стотици милиони, а някои хора още се чудят защо пари за "Хемус" от Европа няма, няма и да има.

4 октомври 1974 г., петък. Другарят Тодор Живков копа първа копка на автомагистрала "Хемус".

От времето, когато "Варна беше пристанище на Шумен", а за покупка на съветските имитации на Фиат, Форд и Опел се чакаше по две петилетки.

"Работническо дело" снима Вожда, докато той държи слово на фона на пано с лика на Брежнев, а зад гърба му се чете "Строителството - всенародно дело". Възхитената социалистическа тълпа му отговаря с тържествен лозунг "Пусковите обекти - Ударен фронт".

Пусков обект се казва на строителна площадка, обвързана с точни срокове на изпълнение. 42 години след онази първа копка - няма нито точни срокове, нито завършен обект.

Ударният фронт на Тато прокарва магистрален път по 19 виадукта от София до родния му Правец - и дотам.

Докато се построят следващите 5 км от "Хемус", за да се заобиколи "Царското село" на Живков, минават малко повече от 25 години.

До ден-днешен магистралата не просто не е построена - тя не е преполовена. От 430 км са готови само 168.

Строежът е разпарчетосан на безкрайни отсечки, отбивки, пътни възли, мостове, тунели, детелини, диаманти и всевъзможни други "бижута", проектирани преди повече от 30 години, възлагани на знайни и незнайни фирми, неизпълнени до днес.

Времето си минава, правителствата се сменят, строителите си издействат анекси и надценки, около по-сочните поръчки "витаят съмнения" за стотици милиони, а някои хора още се чудят защо пари за "Хемус" от Европа няма, няма и да има.

Междувременно в Северна България не могат да си позволят средна брутна заплата, по-висока от 780 лв., а годишната винетка се смята за лукс. Стотици хиляди семейства, търговци и превозвачи от Русе, Плевен, Велико Търново, Шумен, Разград и др., пътуват с часове наред по разбити двулентови пътища.

От времето, когато "си почивахме, за да си почине колата", а до морето се стигаше с междинно преспиване, минаха повече от 40 години.

И докато Илон Мъск (роден в Прогнилия Империалистически Запад три години преди първата копка на "Хемус") чертае сравнително смислени планове за преселване на хора на Марс, ние пътуваме от София до Варна с отбивка при Карнобат.

Да ни е честита 'иляда осемстотин... ъ... две хиляди и шестнайстата година.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените