Депутатът от левицата господин Страхил* отишъл на частна визита в Сирия. Също като Волен Сидеров и компания във Варадеро. И не само че отишъл до Сирия, но и попаднал във всички местни новинарски емисии. И с право, защото не са много представителите на управляващи партии от Европейския съюз, които тия дни са се навъртали около режима на Башар ал-Асад.
Г-н Страхил казва, че местните телевизии не били дали всички гледни точки и направили пропаганден материал, в който не споменали за срещите му с хора от опозицията, нито че е призовал за диалог. Днес каза още, че не подкрепя и режима на Асад.
Ама това, че в Сирия не дават всички гледни точки по новините е най-малкият им проблем - с мед да ги намажеш, че нещо със свободата на словото не са на ниво. Странно все пак, че г-н Страхил е имал очакването за обективно отразяване, имайки предвид коя дестинация е избрал за частната си визита.
Ситуацията става двойно по-комична като добавим официално изразеното невежество от страна на БСП и от ръководството на парламента, тоест пак от БСП, относно частната визита на господин Страхил.
Първо господин Страхил не е кой да е. Той е председател на групата за приятелство със Сирия в българския парламент. С други думи, когато е в Сирия той е една своеобразна българска мини-институция. (Между другото, съпартийците му се заканват, че нямало да е за дълго и щели да му секвестират тази екстра над заплатата му, като форма на другарско наказание).
Второ, господин Страхил си е направил срещи на най-високо ниво със сирийските власти - срещал се е с премиера, с двама министри и с председателя на парламента. Сещате ли се как частно лице прави подобни визити. "Ало, аз съм Страхил от България, може ли да ме свържете с някой от властта?"
И трето, господин Страхил все пак е в работно време в Сирия, някой му е издал виза, организирал му е пътуването, осигурил му е преводач и прочие подробности, които е невъзможно да са останали скрити за съпартийците му и съпарламентаристите му.
По ирония на съдбата частната визита на господин Страхил съвпадна с публикациите на Guardian и Telegraph, че представители на властта в Сирия могат да бъдат обвинени във военни престъпления, заради снимки на фотограф, бивш служител на военната полиция, които документират убийствата на 11 000 затворници.
С други думи, кофти момент за "частна" визита. Някъде в общия смут, между опорните точки, се прокрадна и слухът, че господин Страхил бил от Първановите хора. Тия дни това звучи по-лошо дори от (бивш) костовист. А дали и не е, след като единствен от депутатите на левицата обяви публично, че ДПС - братът по оръжие в управлението, взема власт, непропорционална на същинския им дял?
Така че на частна визита г-н Страхил може да разгледа джамията на Омаядите в Дамаск. Но като турист няма как да се срещне с управляващи политици. Освен ако не се предлага вече като промоция от режима.
