Кметицата на София обяви - ремонтът на НДК се бави, ще има наказани. Прекрасно, но само на пръв поглед.
Големите инфраструктурни проекти на Столична община не рядко приключват или с некачествено изпълнение, или със забавяне в сроковете, което и в двата случая води до глоби за фирмите.
Какво обаче печели обществото от глобите? То няма интерес нито от дългите ремонти, нито от финансовите санкции за зле свършена работа, встрани от моралното удовлетворение, че някой е бил наказан за нещо.
Въпросът е защо контролът идва накрая? Защо разбираме, че станциите на метрото в „Дружба" нямат тротоари или че трамвайните спирки на бул. "България" са без плочки и шахти. Обикновено схемата е една и съща - гражданин "алармира" медиите, общината назначава проверка и в най-добрия случай следва наказание.
Грешката е вярна, защото е системна.
Последният пример - паркът край НДК трябваше да бъде открит през пролетта на тази година, но едва сега инспекторите на Столична община минаха в режим на санкционна готовност. И то, след като работници замазаха графити на оригинално парче от Берлинската стена и настана невероятна суматоха как така хора без елементарни познания си позволяват такова варварство.
То е ясно - работниците са проявили това „своеволие", защото никой не ги е наблюдавал. И то месеци наред.
„Връщаме фирмите да отстранят забележките. След приемането на обекта има 5 години гаранция, в който срок те отстраняват всичко за своя сметка. При това връщане се получава забавяне, затова санкциите са огромни", казва Фандъкова.
Дали обаче искате да си купите кола и 5 години да я водите по сервизите, защото имате право на гаранционен ремонт?! Не искате, разбира се, и няма причина в строителството логиката да е друга.
Спомнете си за протеклата метростанция „Европейски съюз", за шахтите на Околовръстното и превръщането му в плавателен канал, за преасфалтирането на отсечка от „Цариградско шосе" още преди да е пусната в движение, за липсващите асансьори и рампи за детски колички в подлезите...
Общината си играе на доброто и лошото ченге с изпълнителите, но истината е, че тя нищо не губи. Санкциите отиват в бюджета. Строителите, очевидно, за да си докарат добра норма на печалба и да влязат в бюджета, който им е отпуснат, работят колкото да става за пред хора за година-две.
А София расте, но не мъдрее. А не мъдрее, защото така й е по-изгодно, съвсем буквално.
