Новата седмица не може да мине без нов повод да се скараме около мерките срещу коронавируса. И тъй като няма как да се джафкаме само за ваксините, на преден план понякога излизат я затворените ресторанти, я училищата, които функционират на принципа "Иде ми - дойде ми".
Тази седмица явно отново ще обсъждаме училищата и наглед елементарната идея, която е лично на образователния министър Красимир Вълчев.
Пред БНР той споделя, че държавата има готовност да задели средства, с които децата да бъдат тествани на определен период от време с бързите и достъпни антигенни тестове.
Наглед нищо изключително, ще си кажат някои. Е, оказва се, че масово хората са негативно настроени И срещу подобна мярка.
Всичко е на ниво "добро хрумване" и, ако се съди по реакциите в социалните мрежи, ще си остане като такова. Острите мнения срещу предложението на Вълчев се редуват с поредната лавина от конспирации и откровено фалшиви новини.
Трябва да се признае все пак, че сред воплите и смешния плач се срещат и напълно резонни аргументи против подобно масово тестване.
Куп родители пазят не особено топли спомени от училищното здравеопазване, което се изразяваше в срамни обявления пред целия клас, че имаш въшки, и зъболекарски кабинет, от чийто износен кожен стол ти иде да избягаш с писъци заради липсата на упойки и емпатия.
Извън това обаче за пореден път се забърка адска чорба, в която се смесват конспиративни теории и незнание, поръсени с доза традиционно недоверие и отрицание в стил "Те ли на мен ще ми кажат?!".
В интернет на бърза ръка беше сглобено изказване "Защо казах НЕ на антигенния тест на сина ми в училище?", което стана "по-вайръл" и от реклама с Фики Стораро.
Така де, необходимо е един потребител с по-голям размах в изказа да напише един емоционален статус, другите оттам нататък само копират и публикуват на своите собствени виртуални стени.
Стига само да споменем, че във вече споменатото заявление не се прави никаква разлика между антигенен тест и тест за антитела и авторът се опасява, че на детето могат да му открият антитела - нещо, което е невъзможно с антигенна проба от носа.
Извън фактологичните грешки и фалшиви твърдения се откроява обаче един чудовищен парадокс, при който все повече родители са против дистанционното обучение, но са и категорично срещу мерки, при които то да бъде прекратено.
От една страна се създава все по-силен и осезаем натиск децата да бъдат върнати в класните стаи час по-скоро - натиск, който не е напълно неоправдан.
Учениците понасят най-непосилния товар покрай пандемията и конкретно в България техните интереси често остават на заден план пред интересите на ресторантьори и собственици на фитнеси.
Но връщането към присъствената форма на обучение няма как да стане без компромиси от страна на онези мъдри хора, възрастните.
Сега, на прага на решителната битка с коронавируса и масовата ваксинация, е най-неподходящият момент да се тропа с краче и да се проявява безпочвен инат как "Никой няма да бърка в нослето на детето ми!" и "Маските го задушават!".
Да, децата трябва да се върнат в клас. Не, това няма как да стане без никакви мерки, тестване, маски, дезинфекция, проветряване дори и в най-студените дни.
Мислехме, че спорът за ваксините ще бъде най-труден за разрешаване, но и в твърде смелите си мечти не сме очаквали, че ще отхвърляме до смърт и уж невинното тестване.
И че ще стигнем до момент, в който трябва да обясняваме, че антигенният тест не е враг номер едно на българската училищна система, а напротив - може да се окаже неин пръв приятел.
