Слушайки изказванията на президента Румен Радев за това как няма да позволи изпращането на оръжия за Украйна, защото иска мир, си мисля, че неговият устрем за решаването на войната там заслужава да го издигнем за лауреат на Нобелова награда за мир.
Стремежът му България да се сгуши в ъгъла на световната политика и да развее оттам знамето на мира и (най-вече) на неутралитета заслужават да бъдат видени и аплодирани от световната общественост.
Във времена като сегашното най-трудната и морална позиция е именно тая, да заровиш глава в пясъка и като миска на конкурс да кажеш, че не искаш нищо повече от това да има мир по света. Да заявиш, че ще се бориш за него, стига да ти се отдаде шанс.
Защото, разбира се, когато заявим, че България може да работи за постигането на мир между Русия и Украйна, това е напълно постижимо и ще се случи веднага. Това е пътят!
Така че давайте да го издигаме Радев за Нобела за мир, или най-малкото за Мис Свят, и да му дадем трибуната да омиротвори воюващите държави.
Уви, иронията е слабо оръжие, за да даде пълна представа колко инфантилна е позицията на българския държавен глава, когато става въпрос за войната в Украйна и за външната политика по принцип.
Високопарните му приказки как едва ли не България самостоятелно подклажда войната в Украйна с оръжейната си помощ не могат да устоят и на елементарна проверка.
Десетки и десетки пъти е споменавано, че 1) Киев няма да престане да се бори, докато не изтласка руските сили от териториите си на всяка цена; 2) НАТО, ЕС и САЩ сами са посочвали, че ще подкрепят Украйна в борбата ѝ; 3) руски войски продължават да окупират части от Украйна, нарушавайки всякакви принципи на международното право.
Въпреки това българският президент продължава да говори така, сякаш за войната в Украйна правителството в Киев има не по-малка вина от Москва. Сякаш този въпрос всъщност е нещо, което може да се реши спокойно, ако всички седнем като добри момчета на една маса и се разберем.
Нещо повече - като че ли България със своята вековна мъдрост може да застане начело на този процес, а другите, подобно децата на чорбаджи Марко от "Под игото", да слушат и чинно да изпълняват потънали в респект спрямо дълголетието на българската история.
Това не го казвам, за да иронизирам богатата ни история, а за да напомня, че благодарение на десетилетията на изолационизъм във външната политика, България все още е приемана като **** на географията.
Нека само погледнем как стоят нещата в настоящия момент.
От една страна Русия ни е обявила за неприятелска държава, а официалните ѝ лица се държат с България така, както някой се държи с непослушно дете, което точно сега не може да напляска.
От друга пък партньорите ни в ЕС и НАТО ни нямат особена вяра, защото твърде много публични лица (самият президент включително) у нас се държат така, сякаш България по-скоро е верен съюзник на Русия.
Ако Радев и хората му наистина искаха страната ни да поеме тази активна роля за въдворяване на мир, българската дипломация щеше да е активирана до последния човек, да се правят посещения, да се изказват важни международни позиции и да се опитват да градят мостове.
Междувременно обаче до момента всички служебни правителства, назначени от действащия президент, активно избягват външната политика, свеждайки я до санитарния минимум.
Достатъчно е да си спомним ситуацията с изтеглянето ни от Афганистан преди няколко години и по-специално с изтеглянето на местните хора, сътрудничили на българските сили в Кабул и Баграм. Тогава трябваше германски части да подпомагат извеждането на тези хора от завладяната от талибаните страна, докато в София едни хора си седяха на ръцете.
Истината е, че България наистина има потенциала да бъде мост за прокарване на мир, установяване на база за диалог и място за провеждане на преговори. Затова обаче трябва да се работи активно поне десетилетие, да се активират стари контакти, да се заформят нови, а страната ни да си изгради репутация и авторитет в международен план.
Уви, сега нещата не стоят по този начин. А с всяко следващо изказване на президента, България си гради един друг имидж - на не особено лоялен партньор и, ако щете даже - на скатавка.
Никой не иска от страната ни да изпраща войници да се бият в Украйна. Никой не иска да даваме повече, отколкото имаме.
Но сякаш това няма значение, когато президентът реши да си отвори устата по темата. Човекът се бори за мир без оглед как ще бъде постигнат той.
И вярвам, че Радев има същият шанс да го постигне, колкото една кандидатка за Мис Свят по време на конкурс.
