Отдавна не бяхме виждали градската десница да прави това, което в миналото правеше най-добре - да се цепи.
И все пак, няма и месец, след като водещите партии от спектъра на градските демократи в столицата застанаха на една сцена и заявиха, че буквално всички са се събрали, за да издигнат Васил Терзиев за кмет на София.
Въпреки това обаче се оказа, че не всички подкрепят съоснователя на Telerik за кмет на столицата.
Напротив, много хора от традиционното дясно се обявиха срещу него заради семейните му връзки с бившата Държавна сигурност и заради факта, че компанията му, макар и фиктивно, е започнала пътя си като клон на оръжейна компания, свързана с роднините на Терзиев.
Така в очите на една чувствителна част от синия електорат в столицата кандидатът на "Продължаваме промяната", "Демократична България", "Спаси София" и "План за София" се оказа преди всичко "наследник на ДС".
Постижения, опит в бизнеса и лични качества се оказаха фактори с второстепенно значение, оставащо зад връзката с бившия комунистически режим.
За да се стигне до момента, в който този автентично син електорат получи и своя алтернативен кандидат - бившият депутат и бивш общински съветник Вили Лилков - човек, който през последните години вложи изключително много труд в това да изследва престъпленията на комунизма и ДС.
Инициативният комитет зад кандидатурата на Лилков съдържа някои знакови имена от десницата от времето, когато в този спектър големите играчи бяха СДС, а след това и ДСБ.
Това показва един доста сериозен проблем за силните формации на градската демокрация в момента (ПП-ДБ). Защото Вили Лилков е издигнат от онези среди, които трябва да са сърцето на електората им.
От "Продължаваме промяната" (сочени за основен инициатор за кандидатурата на Васил Терзиев) вече им се наложи с половин уста да признаят, че са подценили този въпрос с ДС роднините на кандидата си за кмет на столицата.
Сега те ще трябва да се справят с последствията от това подценяване - друг кандидат, който да играе в същото поле като тях.
Все още е твърде рано в надпреварата да се говори за последствия. Но предвид факта, че електоратът на ГЕРБ е далеч по-твърд и консистентен от този на ПП-ДБ, влизането на Вили Лилков в играта може да окаже решаваща роля за определянето на това кой ще е новият кмет на София.
Разбира се, трудно може да говорим за това как бившият депутат от Реформаторския блок (РБ) може да превземе изборите, след като веднъж вече видяхме как се провали през 2015 г.
Тогава зад него имаше партийната инфраструктура на формациите от РБ, докато сега повечето големи партии в сектора ще работят срещу него - това е фактор, който е почти невъзможен за преодоляване.
Но въпреки това участието му със сигурност ще размести пластовете, отнемайки много от гласовете на Васил Терзиев.
ГЕРБ все още се стесняват да излъчат своя кандидат, като по думите на Бойко Борисов това ще стане чак след август, но пред тях се открива важен шанс да задържат властта си в столицата.
Наследството на Йорданка Фандъкова като кмет на София тежи все повече и повече върху ГЕРБ, а "ремонт на ремонта" и "хубаво е, но не е готово" се превърнаха като мантри, свързани с управлението ѝ.
Има твърде много напрежение и съмнение за тежки схеми с ремонтите в столицата. И от екипа на Терзиев, особено от Спаси София, бяха готови да захапят темата и да се впуснат в шеметна надпревара за победа в столицата.
Сега обаче, особено с влизането на Лилков в борбата за кметските избори, много по-лесно ще бъде отмествано вниманието от проблемите на София към проблемното минало и тежката сянка на Държавна сигурност.
ГЕРБ, като хитри и опитни политици, неминуемо ще наливат достатъчно масло в този огън, стига да отмества шумните критики от тях.
Затова стратезите в кампанията на кандидата на градските демократи ще трябва да работят много и много внимателно, за да изготвят стратегия за това как да фокусират вниманието върху своите каузи.
Нищо чудно обаче Вили Лилков да успее да откъсне достатъчно голямо парче от вота, към който са се прицелили ПП-ДБ и Спаси София, за да отслаби кандидата им на първи тур.
Истината е, че ако Терзиев е победител на първия тур на изборите есента (или на много малка разлика зад победителя), за него ще е много по-лесно да вземе и втория.
Това е чисто психологически фактор - създава се усещане за победа, каквото видяхме и през 2016 г. при победата на Румен Радев на президентските избори.
И обратното - ако изостава значително от кандидата на ГЕРБ (който макар и анонимен все още, заради електоралната база на партията си е считан за фаворит), това ще отслаби силите му допълнително.
Така че кандидатурата на Вили Лилков за момента да изглежда сякаш без особени шансове за победа, може да се окаже кинжалът, който има потенциала да лиши и "наследника на ДС" от победа в София.
Може би дори това ще е достатъчно за хората, които застават зад кандидатурата му.
