Неделя. Вали сняг. Пак сме си вкъщи със семейството. Пак очакваме чудеса. Пожелайте си нещо. Но не прекалявайте, ей! Оставете тия глупости за връщане към нормалност; справяне с пандемия и работещи институции. Видя се, че няма да стане само с пожелания това. Трябват и брифинги. Нали знаете, човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Така че нека не се надценяваме и си набележим по-скромни цели от вирусите.
Помечтайте си за нещо, което има потенциал да се сбъдне и да ви зарадва. Например грозновата миска да спечели някакъв конкурс, че да я разнасяме по фейсбук два-три дни. Или да излезе калпав ремонт, да се пропука и да шерваме снимката със сардонични коментари. Стига сте разчитали на забавление от тия клети шоуа по телевизора, че най-много Филип Киркоров и Дует Ритон да получите. А лично аз 1995-а по друг начин предпочитам да си я спомням.
Понеделник. О, чудо! Така ми се беше дообсъждало полицейски произвол. Затворих очи и хоп - получи се. В Казанлък арестували някакъв предрусал спесимен, шофирал малко по-емоционално. Един от служителите на МВР явно подценил веселия характер на случката и го шибнал с палка по главата в знак на неодобрение. Хейтър. Всичко това го имаме снимано от тераса, понеже не само на хулиганите и ченгетата им е скучно в карантината, но и на гражданството. И ето ви дебат за правораздаването. Крайно поучителен. Забелязал съм, че полицията винаги си превишава правомощията, освен когато не разчитате да ви свърши някаква работа лично на вас. Тогава все бездействат.
Само да не ме разберете погрешно. Не одобрявам правосъдие да се раздава по такъв начин на глава от населението. Макар и дълбоко в себе си да се опасявам, че тая палка ще е единственото наказание, което задържаният ще проумее. Разбира се, в една демокрация това е недопустимо. Но в един родово-общинен строй си е в съвсем в реда на нещата, не e ли?!
Вторник. Комисията по досиетата също се възбуди и излезе със становище кои кандидати за парламента са били агенти и доносници. Както винаги, всяка партия си има квота за това. Макар че като гледам на какви хора е разчитала Държавна сигурност, разбирам защо не прокопса Социализмът.
Ако питате мен, намирам за анахронизъм ваденето на тия картончета. Вече сме в дигиталната ера. Ако ще ковладиш някого, направи го в социалната мрежа. После някой ще го скрийншотне и ето ти архив во веки веков. И доносникът - ясен; и Държавната сигурност - будна. А те ми проверяват някакви мухлясали чички, дето от самолет се вижда какви амбициозни некадърници са, дори да нямат досиета. Чак да ти стане мъчно, че не им е обърнала внимание системата. Но аз съм оптимист. Ще повадим още двадесетина години картончета и накрая ще се лустрираме по естествен път.
Сряда. Освен Дует Ритон, едно от големите постижения на предишния строй беше художествената гимнастика. Невероятен спорт просто. Някакви изтерзани деца се гънат под безкомпромисния поглед на застаряващи харпии, които зорко ги следят дали поемат над десет калории дневно и не им ли е случайно забавно цялото нещо. Понеже друга е целта. Много сме добри в това. Викаме им Златни момичета на бедничките, понеже адски много се гордеем като нация колко ни прославят със саможертвата си. А и по някакъв начин трябва да ги анонсираме, като ги поканим накуп в сутрешен блок, че иначе трябва да помним коя коя беше. Убеден съм, че е нужна специална алинея в Истанбулската конвенция за това отношение.
Апропо, вие разбрахте ли, че Турция се оттегляла от нея. Не се изненадвам, но ми е весело противоречието в наименованията. Все едно Франция да излезе от Парижкото споразумение. Или Швейцария от Бернската спогодба. Или ние да зарежем Българския модел.
Четвъртък. 44-тото Народно събрание прекрати работа. Одобрението на населението за свършеното е толкова ниско, колкото да вкара половината от депутатите отново в парламента. Като националите по футбол са тези. Може да не стават кой знае за какво, но поне са събрани на едно място, ако ще ги псуваш. И тая селекция оправда очакванията ми. Очаквах, че ще паднат, и не ме подведоха за пореден път. Допада ми постоянството им. Никак не е лесно да си така недодялан в нещо, което практикуваш професионално по цял ден. То и това е вид класа.
Иначе чувам, че пак е бил ден на изненадващи отваряния и затваряния. Почти като тактиката на защитата ни. И бедрата на някои футболни съпруги. Но у нас всички разбират от футбол, освен тия в БФС. В същото време Байдън вика, че е готов за втори мандат. Тоя вече му омръзна. Тъпото на всички избори е, че трябва да правиш нещо, след като спечелиш. А на теб вече не ти се занимава тепърва с тия баналности.
Петък. Събуждам се и разбирам, че не само ние сме блокирали напълно, ама и Суецкият канал. Затворен е. Първо реших, че е някакъв вид противоепидемична мярка и до довечера Щабът ще го отвори, ако обещаят да няма струпване. Обаче после разбирам, че е нещо по-сериозно. Кораб се е заклещил в плиткото и не могат да го преместят. Създава пътно-транспортни проблеми от такъв мащаб, че и казанлъшки полицай с палка да се намеси, пак ще е малко. Копаят с един багер хорицата, белким разширят канала. Може би родни строители са им дали тоя акъл. В наш стил е.
На картите обаче се забелязва, че корабът нарисувал с движението си член, преди да се заклещи. Все едно малко фалическа символика има в действията му иначе. Ето къде се различаваме значи от чужденците. Ако бяхме ние, щеше да е: пиши К*Р и да бегаме. При тях е: рисувай К*Р и да оставаме. Задръстеняци.
Събота. Корабът още не помръдва. Тесен излезе този канал. Най-вероятно предишното ръководство е виновно. Имам идея. Ако позволят товарът му да се раздаде на населението и да го нарежат за скрап, проблемът ще се реши за нула време. Последвайте ме за още социално-икономически визии.
Довечера местим стрелките с един час напред. Поредната мярка, дето вече не помня защо я прилагахме. Само да не ме заклеймите като античасър. Тая година, викат, било за последно. Те колко неща тая година щяха да са за последно, но да не избързваме чак толкова. Мърдането на стрелките вероятно ще е най-големият ни напредък в последно време. Обаче чувам, че като дойдело време да ги връщаме, всяка страна си решавала самостоятелно на какво време да остане. Свобода и безвремие. Евала!
Не знам ние как ще решим този казус. Тук единодушие обикновено липсва, така че предлагам кой накъдето иска да си мести часовника. Само по-забавно ще стане объркването. Иначе всичките ни обърквания са все много точни.
