Неделя. Две личности ме вълнуват основно тия дни. Румен Радев и Стоян Колев. И ако първият рязко спря да говори, другият не млъква. Каква естествена народна звезда си родихме. Бих гласувал за него. В ТикТок искам да кажа, не в парламента тоя път. За там трябва да си направи партия, което, апропо, ми се струва все по-предстоящо. Хората очевидно харесват това. Питайте го на лайв все пак чий е Крим, ще ми е любопитно.
Оф, от толкова политика съвсем ми се изкриви представата за шоубизнес. Повече ме е грижа за новите министри, отколкото за новите ергени. А не беше така, уверявам ви.
Междувременно делегация на МВР е в САЩ. Какво толкова важно имат да ни казват партньорите, че не могат да изчакат до другата седмица, когато ще имаме ново ръководство. Нищо, ей къде е Америка. И другите ще отидат. Нали и без това служебната власт се похвали, че вече сме добре с бюджета.
Понеделник. Щастлив съм, че все пак забогатяхме. Покрай еврото и финансовите механизми последните два месеца. Защото предвиждам тая година черешите да поскъпнат. Реколтата в Кюстендил е пострадала от слана. Сега ще внасяме, а Ормуз още е затоврен.
Поне сме извадени от списъка с онлайн пиратството. Никакво теглене от български торенти вече. Само руските останаха. И после защо българите били тайни русофили. Карай. Лично аз имам проблем с руската реч, дори да излиза от устата на украинци. Или литовци.
Ето, рускоговоряща жена от Литва намушкал четирима във Варна. Толкова много геополитика съзирам в тая новина, че пропускам да отдам значимото на бройката. Неотдавна, ако помните, една нашенка намушка пак четирима в София. Две луди с нож са твърде много за територията ни. Какво им става на тия жени?! В Европа това е мъжка работа.
Вторник. Представям си каква врява ще настане, ако колоездачната обиколка на България се провежда в Македония. Обаче за обиколка на Италия у нас няма проблем. Това се казва истинска европейска интеграция.
В Близкия Изток подобно нещо не е възможно. Освен обиколката на Израел да е в Ливан. Но то си е вече традиционен етап. Иран също продължават да буйстват. Някои режими не разбират от дума. Не знаят какво изпускат да са демокрация.
Не в тоя ред на мисли, Волен Сидеров е заснет да лежи в безпомощно състояние в градинката пред Военното министрество. Стига сте се питали какво му е, аз го приемам като естествена форма на протест срещу подкрепата за американците. Нещо като лежаща стачка. Без разредител.
Надвечер умореното от избори Джен Зи гледа ареста на Стоян Колев по интернет. Много са зле младите. Едно време какви арести имаше само...
Сряда. Честит Гергьовден! Поредният повод да не работим тоя месец, понеже такава ни била отколешната традиция. И после - защо нямало пари в бюджета за военен парад. Как сега светът сега ще види, че и ние сме подготвени да сме в съвета на Тръмп за сигурност? Все пак има прелитане на авиационна техника. Както е казал поетът: летете си новите самолети, момчета.
Апропо, за първи път в историята главнокомандващият ни е жена. Или викате, това е само за заблуда на противника. Макар че жените у нас, както стана ясно, бая бойни взеха да стават напоследък. Не я слушайте Доцова при Карбовски как твърди, че не била феминистка.
Иначе Йотова дава висока оценка на служебния кабинет. Много добра работа свършили, могат спокойно да се разотива. Между другото длъжен съм да призная, че е права. И на мен Гюров ще ми липсва. Дано продължи да прави клипчета.
Четвъртък. По време на Джирото, чета, утре и вдругиден се забранявало вдигането на дронове. Като в Москва. И там били проблем, затова спрели мобилния интернет за парада. Никакво споделяне на селфита тая година. Чухте ли, "Възраждане"! Съвсем скромно щяло да бъде на Червения площад, че руснаците вече по друг начин възпримали думата Победа.
Като я споменахме, ето я и в родни условия. Радев и Радева идват за ръка в Парламента. Не знам за изборните резултати, ама ако му е простила за каквото там му се сърдеше, ето това вече наричам сериозен триумф. Каквото и да мислите за бившите ни президенти, съпругите им винаги са малко особени.
Както и да е. Време е да научим новото правителството. Пълно е с хора, които не познаваме и други, които знаем. Докога, питам аз?! Трябва да е обратното. Ето как и тая ми надежда за промяна започва да изтлява.
Петък. Днес от сутринта се опитвам да отгатна кой какъв министър ще бъде вбъдеще. Демердиежев разправя, че бил доволен от Кандев, но още не се знаело ще запази ли поста. Ето от такава несигурност точно в момента нямахме нужда. Тъкмо закрепихме доверието в институцията.
По външнополитическа линия не се притеснявам чак толкова. Разполагаме с външна министърка, която изглежда близка до Брюксел. И с Иво Христов за всеки случай. Ще запазим явно и отворени отношения с Москва, дори да свалят Путин.
Къде видях, не помня, че одобрението му било много спаднало. В Русия явно провеждат социологически проучвания на тая тема посред война. Доста смело, молодци. Балкони имате ли? Интересно ми е в Иран как са нещата.
Разчитам американците да измислят нещо и за тая криза. И те не закъсняват. Тръмп разсекретява документи за НЛО. Било в следствие на политиката за безпрецедентна прозрачност. Супер! Нямам търпение да видя кой е в тия файлове, след като с Епстийн доникъде де стигнаха нещата.
Събота. Честит ден на Европа! Макар че истинската тежест на този празник би се усетила само ако беше в средата на седмицата и можехме да го слеем с други неработни наоколо. Сега седи някак си в нищото и ни обърква.
Нищо чудно, че и Радев го пренебрегва; в сравнение с него, вика, повече почитал българските войници, които се били във Войната. Прав е. Това се казва подвиг! Хем сме били на страната на Райха, хем сме го победили. Каква балансирана политика още тогава. Съюзниците ни наистина трябва да внимават с нас, нито един не е останал цял задълго. Това и на Брюксел, и на Кремъл, и на Вашингтон го заявявам.
Добрата новина е у нас е, че Кандев остава на поста. Лошата новина е същата. Искам да кажа, че това си беше откритие на служебната власт, новият кабинет да си намери негов главен секретар за прогрес, не да присвоява тоя на Гюров.
