Голямата среща на Путин и Тръмп в Аляска се случи. "Спектакъл", "шоу", "преразпределяне на международния ред", "унижение" - имаше всякакви реакции и определения след нея.
В крайна сметка сделка за Украйна нямаше. Може би няма да има в близките седмици, дори повече, а обещанието на Тръмп за бърз край на войната така и не се изпълнява вече осми месец, откакто встъпи в длъжност.
Дали обаче можем да смятаме, че той е бил унижен или, че е загубил нещо след срещата?
Факт е, че Путин си тръгна далеч по-усмихнат и доволен от Аляска. Получи посрещане като равен с равен и международна легитимация от Вашингтон, която съвсем не е с маловажно значение за Кремъл. Все пак колкото по-добре си говорят тези двамата, толкова повече ще се увеличава пропастта в евроатлантическото сътрудничество, а изолираните ще се окажат Европа и Украйна.
Тръмп явно вече не държи на "безусловното примирие" и прехвърли за пореден път върху Киев отговорността за постигането му, като по същество даде още време на Путин да води войната си, докато показва цинично желание за мир.
Руският президент си спечели отлагане на обещаните от Тръмп вторични санкции за държави, търгуващи с Русия, и на следващ етап може дори да си извоюва отпадане на някои от вече наложените. Тогава в Европа пак ще изглеждат като лошите, ако не отпуснат своя режим.
В замяна Путин пусна няколко димки и залъгалки.
Една от тях са обещанията и уверенията за преференциален достъп за американски компании до руските пазари и най-вече сътрудничество в Арктика по отношение на разработването на редки метали. Засега обаче подобни "разбирателства", както се изрази самият Путин, стоят някъде там в бъдещето, без особена яснота.
Може да се случат, може и да не се случат. Важното е, че за момента дават на Тръмп усещането, че получава нещо, докато всъщност все още не получава каквото и да е, освен приказки за икономическа изгода, която обикновено е водещият принцип при него.
Не че Тръмп не желае да постигне мира в Украйна, който още миналата година обеща да уговори за 24 часа. Напротив - иска. Но не защото му пука за хората в Украйна, за сигурността на Европа или за международното право.
Иска го защото войната в случая е неудобна пречка пред нормализирането на отношенията с Русия и ще му позволи да задоволи егото си като каже, че е успял там, където Байдън, Обама и цяло поколение европейски лидери не са могли.
За Тръмп срещата в Аляска му позволява да си мисли, че участва в налагането на нов световен ред на силните. Путин вече му дойде на крак на американска територия и го изчетка с малко обещания и малко залъгалки. Сега на ред са Зеленски, Макрон, Стармър, Фон дер Лайен, Могерини, Мерц, които направо ще му пристъпят на килима в Белия дом.
Няма причина да не се чувства силен и обгрижван.
В световния ред в главите на Тръмп и Путин ценности и право нямат значение. В подобна реалност силните лидери на силните държави налагат интересите си над всички останали, оформят и огъват законите според своята воля и се разбират директно помежду си.
Отношенията са транзакционни и крайно прагматични, но и по същество временни, тъй като продължават, докато има някакъв общ интерес.
За момента лидерите на САЩ и Русия говорят на един език. Путин иска да задържи Тръмп в преговорния процес, да печели време, защото се чувства в силна позиция на фронта в Украйна. За него не е нужно да води война на изтощение до безкрай. Нужно му е да изкара само един ден повече, отколкото може да издържи Киев.
А на фона на отровени отношения в НАТО и все по-колеблива подкрепа, този ден може и да не е чак толкова далеч. Още повече, че акцентът на преговорите за мир не е в това каква окупирана територия да върне Русия и какви репарации да плаща, а в това какво да не завзема повече.
Дали обаче мирът е по-близо след срещата в Аляска?
Трудно е да се каже. Може да е едва началото на цял процес за следващите месеци, а може и да са преговори, които да се провалят още утре. Непредсказуемият Тръмп може да загуби търпение от руското шикалкавене, Путин може да се заинати за Донбас, а в крайна сметка зависи и от Зеленски да приеме условията.
Няколко са основните пречки за преговорите в момента.
Първата е разминаване по отношение на типа примирие. Киев иска временно спиране на огъня с фиксиран период, в който да се водят преговори, без да има военни действия. Това ще позволи на армията да се прегрупира и подсили.
Москва от своя страна държи на дългосрочно и трайно примирие, но преди него украинската армия трябва да се оттегли напълно от Донбас в замяна на територии в Харков и Суми и замразяване на фронтовата линия в Запорожието и Херсон.
Тук проблемът е, че изтегляне на украинците, преди да има ефективно спиране на огъня, лесно може да се превърне в кървава баня и разпад на фронта.
Four potential map scenarios for ending the war in Ukraine, according to The Times:
— Clash Report (@clashreport) August 12, 2025
1. European preference: Freeze the war at the current front lines (~680 miles), with no more land changing hands.
2. Putin’s price: Ukraine gives up the entire Donbas (Donetsk + Luhansk), losing… pic.twitter.com/HlAVniswSB
Другата съществена пречка са гаранциите за сигурност.
Специалният пратеник на САЩ за Русия Стив Уиткоф потвърди, че Путин е одобрил идеята да даде писмено съгласие, че САЩ и Европа могат да предложат на Украйна модел, "наподобяващ Член 5 на НАТО". Категорично се изключва членство в Алианса.
Явно тепърва ще се конкретизира какво би представлявало подобно нещо, кой ще носи отговорност за прилагането му и дали ще има американско участие. Не бива да се забравя все пак, че Русия вече веднъж е давала писмени гаранции за териториалната цялост на Украйна чрез Будапещкия меморандум от 1994 г., но това не попречи на Путин да наруши ангажимента на страната си.
Както казах, за лидери като него и Тръмп международното право, или което и да е право, няма особена стойност. Те уважават конкретиката и силата.
Така че каквито и да е гаранции за сигурността на Украйна трябва да включват много ясна представа какви сили, от кои места и по какъв точно начин ще отговорят на всеки следващ опит за нарушаване на териториалната цялост на страната.
