В продължение на вече цяла седмица българската политика е обсебена от един въпрос - "Ама как така няма да каним Митрофанова на откриването на новото Народно събрание?! Ами ако се разсърди..."
След като представителите на парламентарните групи в предстоящото 48-о Народно събрание се събраха да си разпределят местата в парламента и да определят кой коя зала за почивки ще вземе, въпросът за гостите на церемонията по откриването на новото НС стана наболяла тема №1.
И по-специално дали посланикът на Русия у нас има място на тази церемония?
С оглед на настоящата ситуация - руската инвазия в Украйна; фактът, че Европа се е обединила в подкрепа на Киев и ние официално заемаме тази позиция; фактът, че Москва ни сложи в списъка си с неприятелски държави, както и че самата Митрофанова сякаш не пропуска повод да отбележи как страната ни се управлява от чужди сили... някак логично е да не получи покана.
Няма абсолютно нито един документ, договор, конвенция (включително и Виенската), които да имат задължителен характер относно това кои ще са гости на заклеването на новия парламент.
През седмицата се наслушахме и нагледахме на всевъзможни хвърляния на амбразурата за това как, видиш ли, без руската посланичка не може да има полагане на клетва на български депутати. Стигна се дотам Вежди Рашидов, избран за депутат от иначе евроатлантическата партия ГЕРБ, да говори как липсата на покана за Митрофанова било равносилно да обявим война на Русия.
Интересно ми е каква е тази логика, според която руският посланик (или който и да е чужд посланик, в този ред на мисли) има толкова важна роля за демокрацията в България. Нима ролята на първия дипломат на "Големия брат" е на някакъв висш свидетел, който от Бога потвърждава властта, дадена на българските народни представители?
Или заклеването на депутатите е толкова спорен и проблематичен процес, че има нужда от външни наблюдатели?
Някакви хора в социалните медии пък тръгнаха да цитират Виенската конвенция за дипломатическите отношения като документ, който поставя присъствието на чуждите първи дипломати като задължително условие. Ако бяха чели Виенската конвенция, щяха да установят, че тя дори не засяга този въпрос, камо ли да го поставя като задължително.
Списъкът с гости се определя от самия парламент, който в този случай реши, че присъствието на посланика на Русия не е желателно. Да, както винаги имаше доволно количество депутати и цели парламентарни групи, които са готови да ни убеждават, че този акт ще навреди на отношенията ни с Москва и че не можем да си позволим подобно нещо.
Въпросът в случая е колко всъщност да им навреди повече? Русия ще ни спре газа ли? Или Митрофанова ще започне да обижда националната ни гордост при всеки отворил се повод, отнасяйки се с България като със страна, която е длъжна на Русия? Защото това вече отдавна се случи и продължава да се случва.
Бълнуванията на Рашидов за липсата на покана към руската посланичка било обявяване на война, са именно това - бълнувания. Нищо повече.
Изключването ѝ от списъка с гости е просто един символичен акт, с който България изразява своето несъгласие с инвазията в Украйна, вместо както обикновено да се опитва да стои разкрачена между противоречащи си позиции.
Русия сама избра да разбие отношенията си с Европа, като започна една ужасяваща, вредяща на абсолютно всички и никому потребна война.
С пътя на дипломацията и с ограничените прояви на сила руският президент Владимир Путин можеше съвсем спокойно да се сдобие с всички гаранции, необходими за сигурността на страната му, без да се стига до сегашното положение. Той обаче искаше всичко, искаше "да си го върне" на Запада и на Украйна и избра войната.
Това заслужава осъждане и заклеймяване. А такова се постига, освен с всичко друго, и с подобни символни жестове като изключването на руските представители от подобни тържествени събития.
Така че, не, Елеонора Митрофанова, посланик на Руската федерация в България, няма място на церемонията по откриването на 48-ото Народно събрание. Колкото и някои хора да продължават да се опитват да ни убеждават, че българският национален интерес на 100% се припокрива с това, което Русия каже.
