И преди сме го казвали - политическият дебат умира. Независимо дали говорим за професионални политици, или за обикновени хора, защитаващи дадена теза - способността да се води нормална дискусия между противоречащи си позиции и партии става все по-нищожна и се свежда най-често до размяната на обиди.
Същевременно с това все повече се увеличават перманентно обидените и засегнати от начина на говорене - и либерали, и крайни консерватори. Идеята да се обидиш от нещо, просто така за спорта, а след това да изригнеш в правдив гняв набира постоянно нови и нови последователи.
За това почти епидемично разпространение на обидите и обиждащите се спомагат несъмнено и социалните мрежи. Светът досега никога не е бил толкова свързан и никога не сме имали достъп до толкова много различни хора само с няколко клика на мишката. Това обаче има и своите негативни страни, защото все по-малко говорим за хора и все повече за профили и аватари. За тролове, независимо дали визираме истински онлайн тролове, или просто досадни нам хора, които са на различно мнение и го защитават по-агресивно.
Наскоро главният изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси заговори за сериозно скок в ползването на Twitter, докато основателят на Facebook Марк Зукърбърг съобщи, че всеки месец платформите, собственост на компанията - Facebook, Instagram, WhatsApp и Messenger - се използват от над три милиарда души.
С други думи, около 49% от човечеството с всичките му над 7 млрд. души използва социални медии, както показват данните от доклад на платформата за управление на социални медии Hootsuite.
И една стабилна част от всички тези хора прибягва до обидите, за да комуникира с инакомислещите в интернет.
Тяхната цел не е толкова да убедят другите в правотата си, колкото да се наложат със сила. Да убедиш противника в това, което вярваш, е далеч по-трудно, отколкото да го накараш да млъкне, използвайки целия арсенал от обиди в интернет.
Представете си това като една голяма борба за пространство, но онлайн. Борба за видимост, в която очевидно целта е да изместиш противниците си, да им отнемеш полето за изява, изблъсквайки ги грубо от него. Да ги накараш да избягат от спора с подвити опашки, омерзени и не искащи повече да участват.
Ако кажем, че виновен за този процес е американският президент Доналд Тръмп, това би било значително преувеличение. Факт е, че много преди той дори да се кандидатира за президент нивото на политическия дебат, както в САЩ, така и по целия свят беше започнало да запада, възприемайки обидите и нападките като водещ политически аргумент.
И все пак Тръмп има своята роля на катализатор в този процес.
Той беше този, които даде на света да види, че е напълно възможно да използваш директни, грозни обиди спрямо опонентите си и все пак да ти се размине и да не бъдеш линчуван от публиката като грубиян, глупак и т.н. За него е напълно типично да говори за "гадни жени", "корумпираната Хилари", "нещастници", "загубеняци", "продажни елити" и т.н.
Дори напротив, в президентската кампания от 2016 г. в САЩ именно този му безпардонен маниер и отправяне на груби обиди (особено към първоначалния фаворит на медиите Джеб Буш) му даде в пъти по-голямо медийно внимание и съответно го изпрати няколко крачки пред всички останали още от старта на надпреварата. Така другите кандидати на републиканците трябваше сами да изострят тона си, за да влязат в ритъм и да получат своето парче медийно внимание.
Това поведение се разпростря сериозно от редица политици-опортюнисти, които видяха в него шанс да натрупат повече последователи и доверие. Особено по-малки или популистки партии се възползваха максимално от този отворил се шанс, нападайки утвърдените с годините политически и интелектуални елити, малцинства и каквито други удобни "врагове" може да се появят.
Но това е само част от тази създала се култура на обиди и обидени. Именно засилената способност на определени групи или индивиди да намират обиди дори там, където ги няма, затвори съвсем нещата в един омагьосан кръг - политически перпетуум мобиле, в който обиждащи и обидени постоянно си разменят местата, хващайки се за отделни думи и изрази, извадени извън контекст.
Идеята на модерния либерализъм да се бори срещу всяка малка несправедливост в обществото се изроди в преследване на инакомислещи, блокиране на хора, които по някакъв начин нарушават неписаните правила за поведение и говорене, и намиране на нови и нови поводи за хората да се обиждат.
Макар у нас това все още да е сравнително тясно застъпено, на запад, особено в големите университети, в които либерално и крайно либерално настроените преподаватели имат превес, подобни неща вече стават обичайни - да се гонят консервативни идеолози и провокатори, да се правят протести, които по всякакъв начин да се стремят да провалят публични лекции на подобни хора и т.н.
Това е нов вид цензура, в която не просто обиждаш другата страна с обвинения в расизъм, фашизъм, ксенофобия, сексизъм и т.н. (макар и понякога обвиненията да са повече от акуратни), но същевременно с това се опитваш всячески да блокираш полето за изява на всички, които не пасват в собственото ти разбиране за правилно. А това вече е тоталното унищожение на дебата, който в същността си е размяна и съревнование на идеи, позиции и аргументи.
Защото това е тактика, която може да работи и в двете посоки, а настървените хора в подобно политическо състезание доказано се учат на нови номера много бързо.
За да стигнем и до нашия собствен двор с неговите собствени сблъсъци - управляващи срещу опозиция, прогнилата демокрация срещу мухлясали комунисти, патрЕоти срещу соросоиди...
Политическият дебат у нас открай време се свежда до развяване на обидни епитети и отправяне на хапливи забележки и остроумни подмятания. От "тишината в спалнята" през "Абе, бай х*й" та до "мисирки" и "тулупи".
Междувременно под политическата сцена между различните интелектуални групи с различна политическа окраска и идеология летят бурни демаскиращи статуси и злобни мемета, докато шегаджийски групи във Facebook целят да ни убедят колко тъпи, лишени от логика и смисъл са противниците на еди-кой-си.
А всяко актуално събитие се възприема като повод една или друга група да вземе да се обиди и да изригне мощно във вълна от статуси, разчитайки на вълна от емоции и добре подбрани части от факти.
Когато политиката и общественият дебат с оформят от обиди и обидени "снежинки", възможността за смислен разговор по важните теми умира.
Независимо дали другата страна ще се оттегли от разговора високомерно, или на свой ред ще отговори с друга обида, дебат така и не се получава. А възможността за смислен отговор, базиран на теза с аргументи... това става нещо твърде демоде.
