Тази година Chuck Taylor, най-легендарният модел спортни обувки на Converse, става на 100 години. И понеже астрономическата пролет вече дойде, марката инициира кампанията "Оцвети пролетта", в рамките на която Converse кани различни български визуални артисти да дадат индивидуален облик на емблематичните за марката класическите кецове като нарисуват нещо върху тях.
Срещам се с Теодор Лозанов в артистичния му апартамент някъде на Стамболийски в София. Гледката от балкона му е прекрасна, защото е високо и още по-прекрасна, защото той обича синьото и небето.
Теодор е живял във Велико Търново, Стара Загора, Варна и София, но изглежда като обикновен млад космополит, на когото просто малко му липсва морето. Както сам си призна.
Освен че по време на снимки се държи и изглежда професионално, човекът има и дар слово, което за художник е леко прекалено вече...
Набира популярност с изложбата си "Алиса на Теодор Лозанов" и много иска да илюстрира Майстора и Маргарита, но няма намерение да си дава зор, защото тези неща не стават ей така, а лайкове не гони.
По повод годишнината на Chuck Taylor, Теодор разполага с няколко чифта бели кецове от модела, за да ги нарисува по свое усмотрение. Докато започва работа, му задавам няколко въпроса.
Опитваш ли се да влизаш в обувките на другите?
Винаги и това ми е най-големият минус, може би. Това е нещо, което дори приятелите ми не могат да разберат.
Мога да разбера всеки. Това, че мога да разбера, не оправдава лоша постъпка. Но мога. Затова аз с хората проблеми и драми нямам. Може просто да приключат нещата в един момент. Но драми няма, мога да се поставя в обувките на всеки.
Моделът Chuck Taylor става на 100 години. Истинска традиция. Ти цениш ли традициите и можеш ли да се наречеш традиционалист в някакво отношение?
Традиционалист съм в това да съм глупав доста понякога и да не се водя от мозъка си, иначе в никакъв случай. Уважавам традициите, но не.
Художниците виждат цветовете по различен начин. Имаш ли си любими цветове?
Много ми се иска да кажа не, защото ще се разсърдят другите, но имам и е синьо. И то едно много специално синьо. С едно мое старо гадже си го нарекохме "синьо цвят 11".
А пролетта? Твоята пролет в какви цветове е? И как ще ги пренесеш на кецовете?
Обратно на цялото схващане за събуждане и т.н. мисля доста да се огранича и да са по-скоро графични, да позлвам бялата основа и да има черно, червено и евентуално синьо, които са и оригиналните цветове на обувките.
Как започна да рисуваш?
Рисувам откакто се помня, от малък. Един от първите ми спомени от баща ми е една рисунка, която беше направил на това как сме счупили една чиния. Не е художник, но си я спомням много добре.
А иначе първият път, в който си дадох сметка, че мога да рисувам малко по-адекватно от останалите хора, беше в училище. В първи клас ни бяха дали една задача да рисуваме мишка и моята мишка беше най-добрата.
Във време и в град, където всеки втори прави някакъв арт, как се чувстваш като артист?
Доста добре се чувствам, защото аз така или иначе нямам претенции да бъда артист, преди всичко имам претенции да съм си себе си и не мисля, че това, което правя, е с нещо много по-специално от това, което прави, който и да е.
Не се ли обезцени понятието "човек на изкуството" или "артист"?
Да, но за сметка на това, всеки може да прави каквото иска и да го нарича, както иска. Стига да има хора, на които да им е интересно, стига да има някой, който да го оцени. Ако човек го прави щастлив някой да го нарича артист - супер, нека. Аз нямам нужда от това.
Защо не нарисува Алиса като една малка красавица? Малко е крива твоята.
Нека да е крива. Аз така рисувам просто. И аз съм крив в такъв случай. Човек рисува това, което познава. Ако не познаваш себе си...
Имаш ли навика да си рисуваш по дрехи и обувки за себе си?
Една от причините, поради които много се изкефих на това нещо с CONVERSE е, че аз умирам за маратонки просто. Рисувал съм само за кеф, много.
Като те попитат какво работиш, какво отговаряш?
Рисувам. Правя много неща. Основно рисувам.
Какво ти е модерно напоследък? Учил си мода...
Нищо не ми е модерно. Усещам се, че все повече бягам и от актуални неща и от трендове.
Но ето, че си с брада.
Аз съм с брада, откакто имам брада. Това е нещо, което ме побърква. Значи, аз в главата приличам на кюфте и брадата ми дава някаква форма, да речем. Но нищо не ми е модерно.
Иска ми се неща, които за мен са важни, да са модерни по-скоро. От сорта на това да не си превзет, а да си напълно нормален човек и да си дадеш сметка, че не си с нищо повече от другите.
