Обичайно треньорите биват съдени по резултатите, независимо с какъв състав са постигнати и какви затрудняващи обстоятелства са се появили. Но в сегашното положение на Манчестър Юнайтед, Оле няма много какво да направи. Изпитанията пред треньора и без това са достатъчно големи, а той е принуден да ги посрещне без най-надеждните си играчи за сезона. Скот Мактоминей се беше превърнал в най-силния халф на тима преди да се контузи, Пол Погба би могъл да даде креативната искра, която толкова липсва на отбора. Но и двамата са аут, като Погба почти не играе през тази кампания. Най-големият удар е травмата на Рашфорд, оставила като варианти в атака само непостоянния Марсиал и неопитния Грийнууд. Срещу Бърнли нямаше как да играе и Виктор Линдельоф заради здравословен проблем. Ръцете на Солскяер напоследък са съвсем вързани, при положение, че съставът и без това е малък и доста лимитиран. Което ни отвежда към следващата причина.
Има логика да се уволнява мениджърът, ако резултатите са под очакванията, но тук въпросът е какви очаквания могат реалистично да съществуват към този състав на Юнайтед. И на хартия това изглежда най-ограниченият тим на "червените дяволи" в цялата ера на Висшата лига и той е плод на лошата кадрова политика, натрупала се в последните 6-7 години. Който и да е треньор, не може да поправи това за един-два трансферни прозореца. Когато толкова много от футболистите не отговарят на нужното ниво за отбора, мениджърът се нуждае от повече време, за да събере желания състав. Тук идва проблемът, че Юнайтед досега не направи нищо през този трансферен прозорец, но това не е заради нежелание на Оле да подсили редиците. За отбор, който е принуден да залага на Джеси Лингард, Фил Джоунс, Андреас Перейра, Фред и голобради собствени юноши, петото място във Висшата лига не изглежда толкова лошо постижение. Ако забравим, че това е Манчестър Юнайтед и просто погледнем тимовия лист, вероятно ще предположим, че това е отбор от средата на класирането. А не отбор на 6 т. от топ 4.
Точно така, при всичките излагации напоследък, Юнайтед е пети във Висшата лига, на 6 т. от четвъртия Челси. Класиране за зона "Шампионска лига" остава съвсем реално, особено ако бъде взет нов нападател вместо Рашфорд и той донесе прилив на голове в оставащите 14 кръга. Манчестър Юнайтед се бори и в Лига Европа, един съвсем възможен за спечелване турнир, който също би донесъл класиране за Шампионската лига. Така че поне засега сезонът не се е превърнал в катастрофа. Солскяер може да излезе големият победител от лашкането на Арсенал, Тотнъм и Челси и ако завърши в четворката, поне част от феновете ще променят отношението си към него.
Ед Удуърд се проваля вече години наред във футболен аспект, но във финансов върши страхотно работата си. А собствениците са показали, че финансовата част е на първо място за тях. Юнайтед остава сред най-богатите клубове в света, като през последните 5 седмици акциите на клуба даже се повишиха, въпреки резултатите на терена. В такъв момент уволнението на мениджъра е рисков ход, който освен че означава разходи, по никакъв начин не гарантира класиране за Шампионската лига със сегашния лимитиран състав. Най-вероятно ръководството си е направило сметката, че смяна на Солскяер би донесла повече рискове, отколкото сигурни ползи.
Маурисио Почетино е най-често спряганото име за Юнайтед, затова хипотетично го възприемаме като предпочитан наследник на Солскяер. Само че ангажирането на Почетино веднага ще е скъпа и сложна задача, а не е сигурно доколко той ще иска да се заеме с толкова окаяния Юнайтед в разгара на сезона. Ако на "Олд Трафорд" са се спрели на аржентинеца, е по-логично да работят за негово встъпване в длъжност през лятото. Дотогава клубът няма да се хвърля в неизвестното с уволнение на Солскяер и поставяне на някой временен мениджър - особено предвид вече направеното уточнение, че сезонът засега не е пълна катастрофа.
