Това беше истинска класика. Червени фланелки с бели якички и бели гащета. Над емблемата грееше една звезда, която показваше единствения спечелен трофей в Шампионската лига – през 1968 г. Екипът обаче се оказа и късметлийски, след като с него „червените дяволи” сътвориха лудия обрат срещу Байерн (Мюнхен) в Барселона, грабнаха трофея и направиха требъл.
Пълна комедия. Нещо сивеещо, на райета. Цветовете на гащетата преливат до половината на фланелката, след което се появява още нещо сиво, ама по-малко сиво. Юнайтед изигра пет мача с този екип, с който загуби четири и в един завърши наравно.
Черно, което пасваше по перфектен начин на характерите на Петер Шмайхел, Рой Кийн, Пол Инс и Марк Хюз. А през януари 1995г., когато Ерик Кантона скочи срещу фен на „Селхърст Парк”, познайте с какъв екип го направи. Точно така. С черния.
Излишно е да коментираме. Въпреки че екипите бяха направени с намигване към оригиналните цветове на Нютън Хийт, Юнайтед просто не е създаден да изглежда добре в жълто и зелено.
Преди да има спонсори екипите са били доста обикновени. Изчистени. Единствено цветовете на отбора и това е. Уес Браун, Пол Скоулс, Гари Невил и Райън Гигс позират през февруари 2008 г., за да отбележат 50 години от трагедията в Мюнхен.
Още една класика. Изчистена червена фланелка, със спонсора и емблемата на гърдите. Някои не харесваха белите райета около рамената, но преглътнаха всичко след триумфа във ФА Къп.
Да се надяваме, че Adidas няма да измисли нещо подобно за новия сезон.
Червеното винаги е на мода. Този път се появява дори и на гащетата. Сивите якички и черното в края на ръкавите обаче бодяха очите на феновете два поредни сезона. Ерик Кантона изигра последния си мач за „червените дяволи” с този екип – през октомври 1997 г. срещу Уест Хем на „Олд Трафорд”.
