Франция прие турнира след големия срам на Мондиал 2002, когато действащият световен и европейски шампион не можа дори да вкара гол. Все пак през 2003-та "петлите" стигнаха до втора поредна Купа на конфедерациите след успех с 1:0 на финала срещу Камерун. Този мач ще се помни завинаги заради отдадената почит на африканския полузащитник Марк-Вивиен Фое, чието сърце спря по време на полуфиналния мач на Камерун с Колумбия.
Мач за третото място, който противопостави бъдещите домакини на Мондиал 2010 срещу орисаните да го спечелят. В един двубой, изпълнен с обрати, ЮАР поведе с 1:0, след което Дани Гуиса изглежда бе решил всичко в полза на Испания с двата си гола. През второто полувреме обаче бомбен шут на Катлего Мпела прати мача в продължения. Все пак с гол на Чаби Алонсо „ла фурия“ стигна до бронзовите медали.
Отборът на САЩ сътвори една от големите сензации в историята на турнира, след като победи европейския шампион с 2:0. Американците се добраха като по чудо до полуфиналния мач заради по-добрата си голова разлика от Италия. Този мач обаче се превърна в история, достойна за холивудска лента, след като най-силният отбор в света изобщо не можа да се противопостави на аутсайдера САЩ, който излезе напред чрез Алтидор, а после Клинт Демпси подпечата мястото на тима си във финала.
Още една сцена от това незабравимо издание на турнира. Демпси и Донован дадоха сериозен аванс на американците срещу петкратния световен шампион. Все пак през втората част "селесао" се съвзе и отговори с пълен обрат до 3:2 след два гола на Луиш Фабиано и един на Лусио.
Бразилия завоюва третата си поредна Купа на конфедерациите в навечерието на домашния Мондиал 2014. Неймар блесна като звездата на турнира като се разписа във вратата на всеки от съперниците в груповата фаза (включително на Буфон), а добави и две попадения срещу Уругвай на полуфиналите. Испания също стигна убедително до последния мач, но там стана жертва на възродената Бразилия. Тази победа на "селесао" сложи край на могъществото на „ла фурия“ във футболния свят.
Меси още бе в младежкия отбор на Аржентина, но и без него "албиселесте" бяха сред най-добрите в света. Бразилия обаче тотално унищожи големия си съперник от Южна Америка, като Адриано и Кака решиха мача за едва четвърт час. С началото на втората част Роналдиньо направи 3:0, а Адриано добави още един гол след малко повече от час игра. Аймар отбеляза почетното попадение за Аржентина.
Голямото предизвикателство за "селесао" през 2005-а обаче не бе на финала, а по-рано - срещу домакина Германия. Бундестима просто не успя да удържи магията на Роналдиньо, Кака и Адриано и трябваше да се задоволи с бронзов медал след победа над Мексико с 4:3 в малкия финал.
Този мач си остава в историята като определение за футболна фиеста. Бразилия беше спечелила първата си Купа на конфедерациите при предишното й издание през 1997-а, когато Роналдо и Ромарио вкараха по един хеттрик във финала срещу Австралия. Този път за "селесао", а и за пръв път на голяма сцена, блесна Роналдиньо, който бе избран за играч на турнира. Във финала обаче Мексико не можеше да се предаде, подкрепян от 110 000 души на стадион „Ацтека“. Домакините поведоха с 2:0, след което Бразилия се върна в мача в края на първото и началото на втората част. В крайна сметка обаче Мексико се раздаде докрай и си извоюва успеха с 4:3.
